Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Какво означава тази? — попита Кит, посочвайки я, докато портата се отваряше, вдигайки облаче от ръжда.

Тай го погледна.

— Отвори се.

— И аз така предположих — измърмори Кит, докато влизаха.

Когато се озоваха вътре, Кит се огледа удивено наоколо. Градините може и да бяха занемарени, но дори така се виждаше, че някога тук бе имало беседки, обрасли с рози, и мраморни балюстради, поддържащи масивни каменни стомни, от които се изливаха цветя и бурени. Всичко бе потънало в диви цветя… беше красиво, по един странен, завладян от разруха начин.

Къщата бе същински малък замък, а короната от тръни, която Кит вече разпознаваше като семейния символ на рода Блекторн, бе гравирана върху металната входна врата и на върха на колоните.

— Изглежда обитавана от духове — отбеляза Ливи, докато изкачваха стъпалата.

В далечината Кит зърна катраненочерния кръг на старо, декоративно езерце, около което имаше мраморни пейки. Статуя на мъж в тога го съзерцаваше с празни, разтревожени очи.

— Някога тук имаше цяла колекция от статуи на древногръцки и древноримски драматурзи и поети — обясни Ливи, докато Тай се зае с вратата. — Чичо Артър накара да изпратят повечето в Лосанджелиския институт.

— Руната за отваряне не действа — заяви Тай и се изправи, поглеждайки Кит така, сякаш знаеше всичко, което той си мислеше. Сякаш знаеше всичко, което той си беше помислял някога . В това, погледът на Тиберий да бъде съсредоточен единствено в теб, имаше нещо едновременно плашещо и вълнуващо. — Трябва да измислим начин да проникнем вътре.

Той мина покрай Кит и сестра си и пое надолу по стълбите. Те заобиколиха имението и се спуснаха към застлана с камъчета пътека. Живи плетове, които някога вероятно бяха грижливо поддържани, сега се разклоняваха във всички посоки в експлозия от листа и цветя. Водите на Темза блещукаха в далечината.

— Може би има заден вход — предположи Ливи. — А и прозорците едва ли са чак толкова сигурни.

— Ами тази врата? — попита Кит и посочи.

Тай се обърна, сбърчил вежди.

— Каква врата?

— Ето тук — каза Кит озадачено. Виждаше я съвсем ясно: висок, тесен вход, върху който беше гравиран причудлив символ. Сложи длан върху старото дърво: то бе грапаво и топло под пръстите му. — Не я ли виждате?

— Сега я виждам — каза Ливи. — Но… кълна се, само преди секунда не беше там.

— Нещо като двойна магия за прикриване? — предположи Тай, приближавайки се, за да застане до Кит. Беше вдигнал качулката на суитшърта си и лицето му беше блед овал между черната му коса и тъмнотата на яката му. — Но защо Кит успя да я види?

— Може би защото съм свикнал да виждам магиите за прикритие на Пазара на сенките.

— Магии, които не са дело на ловците на сенки — каза Ливи.

— Магии, които ловците на сенки не би трябвало да прозрат — добави Кит.

Тай изглеждаше замислен. Понякога от него сякаш се излъчваше непрозрачност, от която на Кит му беше трудно да прецени дали е съгласен с него, или не. Все пак, той допря стилито си до вратата и се зае да нарисува руна за отваряне.

Не беше ключалката, която изщрака, а пантите, които се откачиха. Тримата отскочиха назад, когато вратата полупадна, полуувисна настрани, блъскайки се в стената със силен екот.

— Недей да натискаш толкова, когато рисуваш — каза Ливи на Тай, който просто сви рамене.

Отвъд вратата цареше мрак, достатъчно непрогледен, че близнаците да извадят руническите си камъни. Светлината им имаше перлен отблясък, който Кит намираше странно красив.

Намираха се в коридор, потънал в прах и паяжините на разщъкали се навсякъде паяци. Тай пое напред, следван от Кит и Ливи. Кит предполагаше, че се опитват да го защитят и това го дразнеше, но знаеше, че няма да го разберат, ако се опита да протестира.

Поеха по коридора и нагоре по дълго, тясно стълбище, в края на което откриха изгнилите останки от врата. От другата й страна имаше огромна стая с голям полилей.

— Вероятно бална зала. — Гласът на Ливи отекна странно в голямото помещение. — Вижте, тази част на къщата е по-добре запазена.

Действително беше така. Балната зала беше празна, но чиста и докато обикаляха останалите стаи, откриха мебели, завити с дебели покривки и грижливо заковани прозорци. В коридорите бяха подредени кутии с дрехи, от които се носеше силна миризма на нафталин. Ливи се закашля и размаха ръка пред лицето си. — Трябва да има библиотека — заяви Тай. — Някъде, където са държали семейните документи.