Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Децата са съкрушени — отвърна. — Семейството им беше разпокъсано, както знаеш. Това, което искат, е да се завърнат у дома си, в Лос Анджелис.

— Само че не могат да го направят, преди някой да е оглавил Института. Ето защо си мислех, че ти…

— Не искам да бъда аз — заяви Даяна. — Не съм тук, за да моля за работа. Ала не искам постът да бъде зает от Зара Диърборн и баща й.

— Така ли? — Тонът на Джия беше неутрален, но в очите й блесна интерес. — Ако не семейство Диърборн и не ти, тогава кой?

— Ако на Хелън Блекторн й бъде разрешено да се върне…

Джия се изпъна в стола си.

— И да поеме Института? Знаеш, че Съветът никога няма да позволи…

— Тогава нека Ейлийн оглави Института. Хелън би могла просто да остане в Лос Анджелис като нейна съпруга и да бъде със семейството си.

Изражението на Джия беше спокойно, ала ръцете й стискаха здраво бюрото.

— Ейлийн е моя дъщеря. Не смяташ ли, че искам тя да се върне вкъщи?

— Никога не съм знаела какво мислиш — отвърна Даяна. И действително беше така. Самата тя нямаше деца, но ако нейната сестра бе изпратена в изгнание, не можеше да си представи как не се бори със зъби и нокти, за да накара да я освободят.

— Когато Хелън за първи път бе изпратена в изгнание и Ейлийн избра да отиде с нея, сериозно обмислях дали да не си подам оставката като консул — каза Джия; ръцете й бяха все така напрегнати. — Знаех, че нямам властта да отменя решението на Клейва. Консулът не е тиранин, който може да налага волята си насила. Обикновено бих казала, че това е нещо хубаво. Но вярвай ми, дълго време ми се искаше да бях тиранин.

— Тогава защо не си подаде оставката?

— Защото не знаех кой ще дойде на моето място — отвърна Джия простичко. — Студеният мир беше невероятно популярен. Ако консулът, поел поста след мен, поискаше, би могъл да раздели Ейлийн и Хелън… а макар да искам дъщеря ми да си дойде у дома, не искам сърцето й да бъде разбито. Би могло да бъде и по-лошо. Биха могли да съдят Ейлийн и Хелън за предателство, да променят наказанието на Хелън от изгнание в смъртна присъда. Може би дори това на Ейлийн. Всичко беше възможно. — Погледът й беше мрачен и натежал. — Оставам, където съм, за да бъда преграда между дъщеря си и тъмните сили.

— В такъв случай не сме ли на една и съща страна? Не искаме ли едно и също?

Джия се усмихна невесело.

— Онова, което ни разделя, Даяна, са пет години. Пет години, през които опитах всичко, за да накарам Съвета да промени решението си. Хелън е техният пример за назидание. Техният начин да кажат на елфите: вижте, вземаме Студения мир толкова сериозно, че наказваме дори един от нас. Всеки път, щом въпросът бъде подложен на гласуване, аз губя.

— Ами ако изникнат нови обстоятелства?

— Какви обстоятелства имаш предвид?

Даяна изпъна рамене, усетила напрежението, пробягало по гръбнака й.

— Джейс Херондейл и Клеъри Феърчайлд бяха изпратени на мисия в земите на феите — заяви тя. Беше по-скоро догадка — докато двамата бяха в Института, беше зърнала съдържанието на саковете им: и двата бяха пълни с желязо и сол.

— Да — потвърди Джия. — Получихме няколко съобщения, откакто заминаха.

— Значи, са ви казали за мора в земите на Тъмния крал.

Джия се вкамени на мястото си, вдигнала ръка над бюрото.

— Никой освен мен и инквизитора не знае какво са ни казали. Откъде…

— Няма значение. Казвам ти го, за да ми повярваш, че знам за какво говоря. Знам, че Тъмният крал ненавижда нефилимите и че е открил нещо, някаква магия, която обезврежда силите ни. Направил е така, че в царството му има места, където руните ни не действат, където серафимските ни оръжия не светват.

Джия се намръщи.

— Джейс и Клеъри не споменаха нищо толкова специфично. Освен това не са имали контакт с никого, освен с мен, откакто навлязоха в земите…

— Има едно момче — заяви Даяна. — Елф, пратеник на Светлия двор. Кийрън. Освен това е принц на Тъмните елфи. Той знае част от плановете на баща си. Готов е да даде показания пред Съвета.

Джия изглеждаше объркана.

— Тъмен принц, който иска да говори от името на Светлия двор? И какъв е интересът на Светлия двор във всичко това?

— Кралицата ненавижда краля — обясни Даяна. — Очевидно повече, отколкото мрази ловците на сенки. Готова е да изпрати войските си срещу Тъмния крал. Да сложи край на властта му и да изцели земите му.

— И ще стори това просто от добрина? — Веждите на Джия подскочиха.

— В замяна на края на Студения мир.

Джия се изсмя, кратко и отсечено.