Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Даяна стисна зъби.

— Отвеждах децата, които са поверени на грижите ми, на безопасно място — заяви тя. — Между другото, те всички са добре.

— Предположих, че бих чул, ако не беше така — отвърна Мануел небрежно.

— Съжалявам за приятеля ти. Джон Картрайт.

Мануел не отговори. Бяха стигнали до портата в началото на пътеката, отвеждаща до Гард. Някога тя се затваряше единствено с резе. Сега Даяна видя как Мануел прокара ръка по нея и тя се отвори с изщракване.

Пътеката беше точно толкова неравна, колкото когато Даяна беше дете, осеяна с корени на дървета.

— Не познавах Джон много добре — каза Мануел, когато се заизкачваха нагоре. — Разбрах, че приятелката му, Марисол, е наистина разстроена.

Даяна не отговори.

— Някои хора не могат да се справят с тъгата си така, както би трябвало да го прави един ловец на сенки — добави Мануел. — Истински позор.

— Някои хора не проявяват емпатията и толерантността, които би трябвало да са присъщи на един ловец на сенки — отвърна Даяна. — Това също е позор.

Бяха стигнали до горната част на пътеката, където Аликанте се простираше пред тях като на карта, а демонските кули се извисяваха, сякаш за да пронижат слънцето. Даяна си спомни как върви по тази пътека със сестра си, когато и двете бяха малки, и отново чу смеха й. Тя й липсваше толкова много, че понякога имаше чувството, че някой разкъсва сърцето й с хищни нокти.

Тук, помисли си, докато гледаше ширналия се под тях Аликанте, бях самотна. Тук трябваше да крия онази, която знаех, че съм наистина.

Стигнаха до Гард. Той се издигаше над тях, планина от искрящ камък, по-здрав отвсякога след като бе съграден наново. Пътека, от двете страни на която грееха магически светлини, водеше до портата.

— Това по адрес на Зара ли беше? — Мануел изглеждаше развеселен. — Нали знаеш, че тя е страшно популярна. Особено откакто уби Малкълм. Нещо, с което Лосанджелиският институт не можа да се справи.

Изтръгната рязко от спомените, Даяна го зяпна.

— Зара не е убила Малкълм. Това е лъжа.

— Нима? Бих искал да видя как го доказваш. — Мануел й се ухили широко и продължи напред, оставяйки Даяна да се взира след него, присвила очи срещу слънцето.

— Нека видя китката ти — каза Кристина на Марк. Двамата седяха един до друг на болничното легло. Рамото му бе топло до нейното.

Той запретна ръкава си нагоре и протегна ръка. Кристина повдигна превръзката си и сложи китката си до неговата. Двамата се взряха безмълвно в съвършено еднаквите си рани.

— Нищичко не знам за този вид магия — рече Марк. — А не можем да отидем при Клейва или Мълчаливите братя. Не бива да узнаят, че сме били в земите на феите.

— Съжалявам за Кийрън — каза Кристина. — За това, че е ядосан.

Марк поклати глава.

— Недей… вината е моя. — Той си пое дълбоко дъх. — Съжалявам, задето избухнах в земите на елфите, след веселието. Хората са сложни. Ситуациите, в които се озовават, са сложни. Разбирам защо сте крили чувствата на Джулиън от мен. Разбирам, че с Ема не сте имали друг избор.

— Аз също не ти се сърдя — побърза да го увери тя. — За Кийрън.

— Аз се промених. Заради теб. Кийрън усеща, че чувствата ми към него не са същите, макар и да не разбира защо. А аз не мога да му кажа. — Марк вдигна очи към тавана. — Той е принц. Те са разглезени. Не понасят да не стане на тяхната.

— Несъмнено се чувства толкова сам. — Кристина си спомни какво бе изпитала с Диего, че това, което бяха имали някога, си бе отишло и тя нямаше представа как да си го върне. Беше като да се мъчиш да уловиш дим, разсеял се във въздуха. — Тук ти си единственият му съюзник и той не разбира защо вече не се чувства свързан с теб.

— Той се врече на теб. — Марк наклони глава на една страна, сякаш се срамуваше от онова, което щеше да изрече. — Възможно е, ако му наредиш нещо, да бъде принуден да го изпълни.

— Не искам това.

— Кристина.

— Не, Марк — заяви тя твърдо. — Знам, че обвързващата магия влияе и на теб. Знам и че да разстроим Кийрън може да навреди на вероятността той да даде показания. Само че няма да го принудя да стори каквото и да било.

— Нима вече не го правим? — попита Марк. — Лъжейки го за ситуацията, така че да говори пред Клейва?

Пръстите на Кристина докоснаха ранената й китка. Кожата бе странна под пръстите й: гореща и подута.

— А след като говори пред тях? Тогава ще му кажеш истината, нали?

Марк се изправи на крака.

— В името на Ангела, да. За какъв ме имаш?