Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Не исках да прозвучи по този начин. Не съм само елф.

— И колко се радваш, че е така — рече Кийрън, — как се хвалиш с това при всяка възможност.

— Моля ви — намеси се Кристина, — моля ви, не се карайте. Трябва да бъдем единни във всичко това.

Кийрън обърна озадачен поглед към нея, а после дойде по-близо до Марк и сложи ръце на раменете му. Бяха почти еднакви на ръст. Марк не извърна очи.

— Знам само един начин, за който съм сигурен, че не можеш да излъжеш — заяви Кийрън и като се наведе, го целуна по устните.

Туптяща болка премина през китката на Кристина. Нямаше представа дали беше случайно или бе отражение на онова, което Марк изпитваше. Невъзможно му бе да избегне целувката, не и без да отхвърли Кийрън и да разкъса деликатната верижка от лъжи, която задържаше елфическия принц при тях.

В случай, разбира се, че Марк действително не искаше да го целуне; Кристина нямаше откъде да е сигурна. Той отвърна на целувката му също толкова яростно, колкото и първия път, когато Кристина го беше видяла с Кийрън. Ала този път в целувката му имаше повече гняв. Стисна раменете на Кийрън и пръстите му се впиха в тях; силата на целувката накара Кийрън да извие глава назад. Марк засмука долната му устна и я ухапа, и Кийрън изохка.

А после двамата се откъснаха един от друг. Кийрън докосна устата си; върху устната му имаше кръв, очите му пламтяха триумфиращо.

— Не извърна поглед — каза той на Кристина. — Толкова ли беше интересно?

— То беше специално за мен, нали? — Кристина се чувстваше странно, едновременно трепереше и й беше горещо. Нямаше обаче намерение да го покаже. Остана да си седи спокойно, с ръце в скута, и му се усмихна. — Би било грубо да не гледам.

При тези думи Марк, който до този миг бе изглеждал бесен, се разсмя.

— Тя наистина те разбира, Кийр.

— Беше изключително умело целуване — каза тя. — Но точно сега ще е по-добре да говорим за магията.

Кийрън все така беше приковал поглед в нея. Повечето човеци той гледаше отвратено, яростно или замислено, но когато погледнеше Кристина, лицето му придобиваше объркано изражение, сякаш се опитваше да я сглоби като пъзел и все не успяваше.

Изведнъж той се обърна рязко и излезе от стаята, затръшвайки вратата след себе си. Марк се загледа след него, клатейки глава.

— Не мисля, че съм виждал друг да е в състояние да го вбеси така — заяви. — Нито дори аз.

Даяна се беше надявала да се срещне с Джия в мига, в който пристигне в Идрис, ала бюрокрацията на Клейва се оказа по-ужасна, отколкото си я спомняше. Имаше формуляри за попълване, съобщения за изпращане към по-висшестоящите. Не помогна и това, че отказа да съобщи причината за посещението си: когато ставаше дума за деликатен въпрос като Кийрън и случващото се в земите на феите, Даяна не смееше да повери информацията, с която разполагаше, на никого, освен на самия консул.

Малкият й апартамент в Аликанте се намираше над оръжейния магазин на Флинтсток Стрийт, който семейството й държеше от години. Беше го затворила, когато се премести в Лос Анджелис при семейство Блекторн. С опънати от нетърпение нерви, тя слезе в магазина и отвори прозорците, пускайки светлина и карайки прахта да затанцува в яркия летен въздух. Ръката все още я болеше, макар да бе почти напълно излекувана.

В магазина миришеше на мухъл, прах покриваше някога блестящите остриета, пищната кожа на ножниците и дръжките на секирите. Тя взе няколко от любимите си оръжия и ги отдели настрани за семейство Блекторн.

Децата заслужаваха нови оръжия. Бяха си ги спечелили.

Когато на вратата се почука, вече бе успяла да отвлече мислите си, като подреждаше мечовете според твърдостта на метала, от който бяха изработени. Остави едно от любимите си оръжия, изковано от дамаска стомана, и отиде да отвори.

Подхилквайки се, на прага стоеше Мануел, когото Даяна за последен път бе видяла да се бие с морски демони на ливадата пред Института. Беше сменил центурионските си дрехи с моден черен пуловер и дънки, къдриците му бяха грижливо оформени с гел. Той й се усмихна накриво.

— Госпожице Рейбърн. Изпратиха ме, за да ви заведа в Гард.

Даяна заключи магазина и пое след него към северната част на Аликанте.

— Какво правиш тук, Мануел? — попита го. — Мислех, че си в Лос Анджелис.

— Предложиха ми пост в Гард — отвърна той. — Не можех да изпусна подобна възможност за издигане. В Лос Анджелис все още има достатъчно центуриони, които да охраняват Института. — Той й хвърли кос поглед, но Даяна не каза нищо. — Приятно ми е да ви видя в Аликанте — продължи. — Последния път, когато бяхме заедно, вие, ако не се заблуждавам, тъкмо се канехте да избягате в Лондон.