Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Кристина се усмихна с болка.

— Ти си ужасна. Да ви гледам с Марк как се преструвате на влюбени, бе все едно да гледам как двама души непрекъснато падат, надявайки се останалите да не забележат.

Ема се изкиска.

— Страшно ласкателно.

— Казвам просто, че за доброто на всички ни Кийрън трябва да повярва в чувствата на Марк — рече Кристина. — Елф, който мисли, че е бил отхвърлен или засегнат може да бъде невероятно жесток.

Изведнъж тя изохка и се преви надве. Ема я улови, докато се свличаше, и обзета от сляпа паника, я издърпа в ъгъла между два магазина. Не посмя да извика, защото не бяха скрити с магия и мунданите щяха да я чуят. Вместо това впи поглед в Джулиън и Бриджет, потънали в разговор, и помисли толкова настойчиво, колкото беше способна.

Джулс, Джулиън, нуждая се от теб, сега, ела веднага, моля те!

— Ема… — Кристина беше кръстосала ръце, прегърнала стомаха си, сякаш я болеше, ала онова, което изпълни Ема с ужас, бе кръвта върху ризата й.

— Кристина… миличка… дай да видя, дай да видя. — Тя задърпа трескаво ръцете на другото момиче, докато то най-сетне ги разтвори.

Имаше кръв върху дясната й длан и ръкава. Повечето като че ли беше дошла от ръката и просто бе изцапала ризата й. Ема си отдъхна съвсем мъничко. Рана на ръката не бе чак толкова опасна, колкото рана на тялото.

— Какво става? — Гласът на Джулиън. Двамата с Бриджет бяха дошли при тях; лицето на Джулс беше бяло като платно. Ема видя ужаса в очите му и разбра какво го беше причинило: беше си помислил, че нещо се бе случило с нея.

— Добре съм — каза механично, шокирана от изражението върху лицето му.

— Естествено, че си — заяви Бриджет нетърпеливо. — Остави ме да отида при момичето. Пусни я, за бога.

Ема се подчини и видя как Бриджет коленичи и вдигна ръкава на Кристина нагоре. Около китката на Кристина сякаш имаше гривна от кръв, кожата беше подпухнала. Като че някой стягаше невидима тел около ръката й и тя се впиваше в плътта.

— Какво стоите така? — скастри ги Бриджет. — Сложете й целителна руна.

Ема и Джулиън посегнаха едновременно към стилитата си. Джулиън беше по-бърз и нарисува иратце върху кожата на Кристина. Ема се приведе напред, затаила дъх.

Нищо не се случи. Всъщност кожата около кървящия кръг като че ли се поду още повече. Избликна нова струя кръв и оплиска дрехите на Бриджет. На Ема й се прииска все още да имаше старото си стили; открай време суеверно смяташе, че руните, които рисуваше с него, бяха по-силни.

Кристина не простена. Нали беше ловец на сенки. Ала гласът й трепереше.

— Не мисля, че иратцето ще помогне за това.

Ема поклати глава.

— Какво е то?

— Прилича ми на елфическа магия — обади се Бриджет. — Докато бяхте в техните земи, да не те е омагьосал някой елф? Някой да е завързал китките ти?

Кристина се привдигна на лакти.

— Това… искам да кажа, не може да бъде…

— Какво се случи? — настоя Ема.

— На веселието две момичета завързаха китката ми за тази на Марк с една панделка — призна Кристина неохотно. — Срязахме я, но е възможно в нея да е имало по-силна магия, отколкото предполагах. Възможно е да е било обвързваща магия.

— За първи път си далеч от Марк, откакто се върнахме от земите на елфите — каза Джулиън. — Смяташ ли, че може да е това?

Лицето на Кристина придоби мрачно изражение.

— Колкото повече се отдалечавам от него, толкова по-лошо става. Миналата нощ за първи път се разделихме и ръката ми започна да пари и да боли. А докато идвахме насам, болката се влошаваше все повече и повече… надявах се, че ще отмине, но това не се случи.

— Трябва да те върнем в Института — заяви Ема. — Всички ще отидем. Да вървим.

Кристина поклати глава.

— Двамата с Джулиън трябва да отидете в Корнуол. — Тя махна със здравата си ръка към таблото с разписанието. Влакът за Пензанс отпътуваше след по-малко от пет минути. — Това е много важно.

— Можем да го отложим с един ден — възрази Ема.

— Имаме си работа с елфическа магия — изтъкна Кристина, оставяйки Бриджет да й помогне да се изправи на крака. — Няма гаранция, че стореното може да бъде поправено за един ден.

Ема се поколеба. Ненавиждаше мисълта да остави приятелката си.

Резкият глас на Бриджет изненада всички.

— Вървете. Вие сте парабатаи, най-могъщият екип, който нефилимите имат. Виждала съм на какво са способни парабатаите. Стига сте се колебали.

— Има право — каза Джулиън и прибра стилито в колана си. — Да вървим, Ема.

Следващите няколко мига бяха неясно петно — Ема прегърна забързано Кристина за довиждане, Джулиън улови ръката й и я задърпа. Двамата хукнаха през гарата, като едва не събориха билетните бариери и най-сетне се хвърлиха в едно празно купе на влака, тъкмо когато той напускаше гарата със скърцане на освободени спирачки.