Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Благодаря. Рисуването ми липсваше — каза и прибра моливите в пътната си торба. Не направи голям въпрос от това (Тай не обичаше прекаленото суетене), но вложи в думите си цялата топлина, на която беше способен, и Тай грейна.

Джулс си помисли за Ливи предишната нощ, за начина, по който го бе целунала по челото. Нейното „благодаря ти". А сега — това на Тай.

— Внимавайте в Блекторн Хол — каза той. Притесняваше се, че отиват там, но се опитваше да не го показва. — Отидете през деня. През деня — настоя, когато Ливи направи физиономия. — И се опитайте да не забъркате Друзила и Тави в неприятности. Не забравяйте — Марк командва.

— Той знае ли го? — попита Ливи.

Джулиън потърси Марк в малкото множество на стълбището. Той стоеше с ръце зад гърба си и разменяше недоверчиви погледи с един каменен гном.

— Преструвката ти не може да ме заблуди, гноме — измърмори той. — Ще те държа под око.

Джулиън въздъхна.

— Просто правете каквото ви каже.

— Джулиън! — повика го Ема. Беше застанала до колата, а Кортана (прикрита с магия, така че да бъде невидима за мундани), блещукаше над дясното й рамо. — Ще изпуснем влака.

Джулиън кимна и вдигна два пръста, след което се приближи до Марк и го стисна за рамото.

— С теб всичко ще бъде наред, нали?

Марк кимна. Джулиън се поколеба дали да не попита къде е Кийрън, но реши, че няма смисъл. Това вероятно само щеше да стресира Марк още повече.

— Благодаря ти, че ми имаш доверие да отговарям за тях — каза Марк. — След онова, което се случи преди, с кухнята.

Веднъж в Лос Анджелис Джулиън бе оставил Марк да се грижи за братята и сестрите им, при което Марк бе успял да унищожи кухнята, да покрие Тави със захар и почти да докара Джулиън до нервен срив.

— Имам ти доверие. — Двамата братя се спогледаха безмълвно, а после Джулиън се ухили. — Пък и това не е моята кухня.

Марк се засмя тихичко. Джулиън пое надолу по стъпалата, докато Ема и Кристина се качваха в колата. Отиде отзад, за да метне сака си в багажника и се закова на място. Напъхана в свободното място между багажа, вътре се беше свила малка фигура в изцапана бяла тениска.

Тави вдигна широко отворени очи към него.

— Аз също искам да дойда — оповести той.

Джулиън въздъхна и запретна ръкави. Работата на един брат нямаше край.

Едно от преимуществата на това, да си ловец на сенки, за което рядко ставаше дума, помисли си Ема, бе възможността да паркираш лесно пред места като гари и църкви. Нерядко там имаше специален участък, където ловците на сенки да оставят колите си, скрит с магия, така че в очите на мунданите да изглежда като нещо, което да пренебрегнат — строителна площадка или купчина контейнери за боклук. Бриджет паркира раздрънкания черен остин „Метро" на Прейд Стрийт, само на няколко крачки от гара „Падингтън" и те отидоха да си вземат нещата, докато тя заключваше колата.

Носеха съвсем малко багаж, само колкото да им стигне за няколко дни. Оръжия, бойно облекло и още малко дрехи, освен онези на гърба им, макар че Ема не се съмняваше, че Кристина ще изглежда елегантна през цялото време. Кристина пъхна ножа в джоба си и се зае да преметне раницата си през рамо, но изведнъж потръпна.

— Добре ли си? — попита Ема. Невероятно се радваше, че Кристина бе тук, между нея и Джулс, и можеше да им помогне да избягват трънливите и опасни пътища на техните разговори.

Влязоха в гарата, която бе ярко осветена и модерна, а край пътеките имаше магазини като „Боди Шоп" и „Кафе Неро". Тя погледна напред към Джулиън, но той бе потънал в разговор с Бриджет. Джулиън притежаваше невероятното умение да разговаря буквално с всеки. Зачуди се за какво ли можеше да си приказва с Бриджет. Странните навици на Евелин? Историята на Лондон?

— Успя ли да поговориш с Марк за… е, нали се сещаш, за целувката? — попита Ема, докато минаваха покрай пекарна, от която се носеше ухание на масло и канела, сливащо се с пушека на гарата. — Особено с Кийрън в къщата и всичко останало?

Кристина поклати глава. Изглеждаше бледа и изпита, сякаш не беше спала добре.

— Кийрън и Марк имат история. Като нас с Диего. Не мога да виня Марк за това, че се чувства притеглен от миналото си. Това беше причината да се почувствам привлечена към Диего, а аз го направих, без да съм подложена на напрежение като това, под което се намира Марк в момента.

— Нямам представа как ще се развият нещата. Марк не го бива особено в лъжите — рече Ема. — Казвам го като човек, който също никак не го бива в тях.