Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Не отивай — плачеше сърцераздирателно Тави. — Вече те нямаше. Не можеш отново да заминеш.

Евелин Хайсмит подсмръкна.

— По мое време децата се виждаха, но не се чуваха, и определено не се оплакваха.

Беше застанала под свода на вратата, сплела благовъзпитано ръце върху дръжката на бастуна си. Беше си облякла невероятен тоалет, за да ги изпрати до гарата: намесени бяха дрехи за езда и вероятно бричове. Върху шапката й имаше птица, макар че, за разочарование на Тай, птицата определено беше мъртва.

Прастарата черна кола, която принадлежеше на Института, беше изровена отнякъде и Бриджет чакаше до нея заедно с Кристина и Ема. Бяха прибрали раниците си в багажника и сега приказваха оживено. И двете бяха по дънки и тениски, тъй като трябваше да минат за мундани във влака, а косата на Ема беше прибрана на плитка.

Въпреки всичко, Джулиън се радваше, че Кристина идва с тях. Подсъзнанието му се беше вкопчило в мисълта, че тя ще бъде нещо като буфер между него и Ема. Тази сутрин Ема с нищо не беше показала да е ядосана и двамата без проблем бяха планирали как ще стигнат до Полперо, проверили бяха разписанието на влаковете и бяха претършували помещенията, където се съхраняваха старите дрехи на Института. Възнамеряваха да си наемат стая в някой пансион, за предпочитане такъв с кухня, където да могат да си готвят, за да намалят досега си с мунданите. Дори си бяха купили предварително билетите за влака, тръгващ от „Падингтън". Планирането се беше оказало съвсем простичко и лесно: те все още бяха парабатаи, все още работеха по-добре като екип, отколкото поотделно.

Ала дори когато си наложеше най-железен самоконтрол, неудържимата сила на любовта и копнежа, които изпитваше всеки път, щом я погледнеше, бе, сякаш го връхлиташе влак, отново и отново. Не че според него да те връхлети влак би било по-хубаво.

Ето защо имаше нужда от буфер, докато това не престанеше да се случва. Ако престанеше да се случва. Не можеше обаче да си позволи да мисли по този начин.

Все някой ден трябваше да свърши.

— Джулс! — проплака Тави. Джулиън го прегърна за последен път и го пусна на земята. — Защо да не мога да дойда с вас?

— Защото — обясни Джулиън, — трябва да останеш тук и да помагаш на Друзила. Тя има нужда от теб.

Тави не изглеждаше особено убеден. Друзила, облечена в прекалено дълга памучна пола, която стигаше до пръстите на краката й, направи физиономия.

— Не мога да повярвам, че отивате. В мига, в който си тръгнеш, Ливи и Тай започват да се отнасят с мен като с прислужница.

— На прислужниците им плащат — отбеляза Тай.

— Виждаш ли? Виждаш ли какво имам предвид? — Дру смушка Джулиън в гърдите с показалец. — Гледай да се върнеш по-бързо, за да не ме тормозят.

— Ще се опитам. — Джулиън срещна погледа на Марк над главата на Дру и двамата си размениха усмивки. Сбогуването на Ема и Марк беше, меко казано, странно. Ема го беше прегърнала разсеяно за миг, преди да поеме надолу по стъпалата; Марк изобщо не изглеждаше разстроен, поне докато не забеляза Джулиън и останалите да го зяпат. Тогава се беше втурнал по стъпалата след нея, уловил я бе за ръка и я беше завъртял към себе си.

— По-добре е, че заминаваш, за да мога да забравя красивото ти, жестоко лице и да изцеля сърцето си.

Ема бе придобила поразен вид и Кристина, прошепвайки на Марк нещо, прозвучало като ненужно , я бе задърпала към колата.

Последни, за да се сбогуват с Джулиън, бяха дошли Тай и Ливи; Ливи го беше прегърнала с всичка сила, а Тай му беше отправил мека, срамежлива усмивка. Джулиън се бе зачудил къде ли е Кит. Откакто бяха в Лондон, той беше като залепен за Тай и Ливи, но като че ли се беше изпарил за семейното сбогуване.

— Имам нещо за теб — каза Тай и му протегна една кутия, която Джулиън пое изненадано. Тай беше неизменно точен с подаръците за Коледа и рождените дни, но рядко правеше спонтанни подаръци.

Любопитен, Джулиън повдигна капака и откри комплект цветни моливи. Марката не му беше позната, ала изглеждаха чисто нови и недокоснати.

— Откъде ги взе?

— Флийт Стрийт — отвърна Тай. — Отидох тази сутрин.

Джулиън усети как гърлото му се свива от почти болезнена обич. Спомни си времето, когато Тай беше съвсем мъничък, сериозен и тих. Дълго време не бе в състояние да заспи, ако някой не го държеше и макар че самият Джулиън бе съвсем малък, помнеше как стои с Тай в прегръдките си, докато той не заспи, неговите тънички китки, права черна коса и дълги ресници. Беше изпитвал такава обич към брат си, че дори тогава то бе като експлозия в сърцето му.