Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Джулиън е буден — предаде Кит, избирайки да не спомене, че призракът може би си пада по него.

Тай се присъедини към Ливи до вратата.

— Идваш ли, Кит?

Кит поклати глава, учудвайки сам себе си. Ако някой го беше попитал само преди няколко седмици дали би му харесало да го оставят насаме с един призрак, би отговорил отрицателно. Пък и сега едва ли можеше да се каже, че перспективата го изпълва с възторг, но не го и притесняваше. У Джесамин нямаше нищо плашещо. Изглеждаше по-възрастна отколкото като че ли беше, леко печална и съвсем не мъртва.

Само че действително беше. Тя се понесе по течението, нахлуло от отварянето и затварянето на вратата, отпуснала дълги бели пръсти върху полицата на камината.

— Не е нужно да оставаш — каза на Кит. — Много скоро вероятно ще изчезна. Дори призраците се нуждаят от почивка.

— Исках да те питам нещо. — Кит преглътна мъчително; сега, когато моментът беше настъпил, гърлото му изведнъж бе пресъхнало. — Виждала ли си… виждала ли си баща ми? Той умря наскоро.

Кафявите й очи се изпълниха със съжаление.

— Не. Повечето хора не стават призраци, Кристофър. Само онези, които са оставили недовършена работа на земята, или са умрели с чувството, че дължат нещо някому.

— Баща ми никога не е мислил, че дължи каквото и да било на когото и да било — измърмори Кит.

— По-добре е, че не съм го видяла. Това означава, че е продължил напред. Че е намерил покой.

— Продължил накъде? — Кит повдигна глава. — В рая ли е? Искам да кажа, не ми изглежда особено вероятно.

— Кристофър ! — Джесамин звучеше шокирана.

— Сериозно. Ти не го познаваше.

— Не знам какво идва след смъртта — каза Джесамин. — Теса някога се отбиваше и ми задаваше същия въпрос. Искаше да знае къде е Уил. Ала той не остана тук — умря щастлив и спокоен, и продължи напред. — Ръцете й изпърхаха безпомощно. — Аз не съм като Харон [15] В древногръцката митология, лодкарят, прекарващ душите на мъртвите през реките, които разделят земите на живите от царството на мъртвите. — Б. пр. . Не съм лодкар. Не знам какво има от другата страна на реката.

— Трябва да е ужасно. — Кит сви ръката си в юмрук и усети как новият му Знак го жегна. — Би могло да бъде мъчение без край.

— Би могло — съгласи се Джесамин. В ефирния й като перце глас имаше мъдрост. — Но не мисля така.

Тя наведе глава. Светлината на огъня хвърляше отблясъци в светлорусата й коса, а после тя изчезна и Кит остана сам в стаята. В следващия миг обаче в ръката му се появи нещо, което изпращя, когато той се раздвижи.

Беше сгънат лист хартия. Той го отвори и плъзна поглед по думите, написани с изящен женски почерк.

Ако откраднеш някоя от книгите в библиотеката, ще разбера, и дълбоко ще съжаляваш.

Беше подписано с няколко сложни завъртулки: Джесамин Лавлис.

Когато Ливи влезе в стаята на Джулиън, той се беше проснал на леглото, като изпусната препечена филийка. Дори не си беше направил труда да си смени дрехите или да се пъхне под завивките.

— Джулс? — повика го тя, застанала на прага.

Той се надигна светкавично. Беше се опитвал да въведе ред в мислите си, ала видът на по-малката му сестра — в стаята му, толкова късно през нощта — пропъди от главата му всичко, освен мигновена, атавистична паника.

— Всичко наред ли е? Случило ли се е нещо?

Ливи кимна.

— Всъщност е добра новина. Открихме къде се намира домът на Малкълм… онзи в Корнуол.

— Какво? — Джулиън прокара пръсти през косата си и разтърка очи, за да се събуди. — Къде е Тай?

— В библиотеката. — Ливи приседна в крайчеца на леглото му. — Оказа се, че в Института има призрак. Джесамин. Тя си спомня Малкълм и знае къде се намира къщата му. Тай се зае да провери, но няма причина да смятаме, че не е права. Евелин приказва с нея, откакто пристигнахме, просто не мислехме, че тя наистина съществува, обаче Кит…

— Вижда призраци. Ясно. — Джулиън вече се беше разсънил. — Добре. Ще отида и ще видя какво ще открия.

— А ние ще отидем в Блекторн Хол — каза Ливи. — Блекторн Хол беше един от двата имота, които семейство Блекторн притежаваха: имаха имение в Идрис и голяма къща в Чизик, на брега на Темза. Някога, много отдавна, тя бе принадлежала на рода Лайтууд. — Да видим дали няма да намерим някакви документи, свързани с Анабел. Кийрън не може да напуска Института, така че Марк би могъл да остане с него и с Кристина и да се поровят в библиотеката.

— He — отсече Джулиън.

Ливи стисна челюсти.