Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Стаята на един Карстерс. Ема обхвана лактите си с ръце и си представи Джем, милия му глас, тъмните му очи. Липсваше й.

Ала това не беше всичко; в края на краищата, Джем и Уил биха могли да отбелязват ръста си във всяка стая. В чекмеджето на нощното шкафче Ема откри купчинка стари снимки, повечето от които бяха от началото на двайсети век.

Снимки, на които се виждаха четири момчета, в различни моменти от живота им. Изглеждаха весела тайфа. Две от тях (едното — тъмнокосо, другото — русо) бяха заедно на почти всички снимки, преметнали ръце през раменете си, смеещи се. Имаше и момиче с кестенява коса, което много приличаше на Теса, ала не беше тя. Самата Теса също беше тук, изглеждаща съвсем същата, с невероятно красив мъж, наближаващ трийсетте. Прословутият Уил Херондейл, досети се Ема. Имаше и момиче, с тъмночервена коса, мургава кожа, и сериозно изражение. В ръцете си то стискаше златен меч, който Ема разпозна мигновено, дори и без помощта на надписа върху острието: Аз съм Кортана, от същата стомана и закалка като Жоайоз и Дюрендал.

Кортана. Което и да беше момичето на снимката, то беше Карстерс.

На гърба някой беше надраскал думи, които изглеждаха взети от поема. Раната е мястото, през което Светлината прониква в теб.

Ема дълго се взира в тях.

— Наистина не е нужно да крещиш — заяви момичето сърдито. Имаше страшно английски акцент. — Аз съм призрак, това е всичко. Държиш се така, сякаш никога не си виждал призрак.

— Не съм — отвърна Кит, жегнат.

Ливи скочи на крака.

— Кит, какво става? С кого говориш?

— С призрак — отвърна Тай. — Кой е, Кит?

— Името ми е Джесамин — каза момичето. — А само защото преди не ме виждаше, не означава, че не се опитвах .

— Името й е Джесамин — предаде Кит. — Твърди, че се опитвала да привлече вниманието ни.

— Призрак — повтори Тай, взирайки се в камината. Ясно бе, че не я вижда, но бе ясно също така, че има доста добра представа къде е застанала. — Казват, че по време на Тъмната война Лондонският институт бил спасен от един призрак. Тя ли е била?

Кит изслуша отговора и го повтори:

— Казва, че е тя. Изглежда адски самодоволна от това.

Джесамин го изгледа свирепо.

— Освен това твърди, че знае къде е живял Малкълм — добави Кит.

— Така ли? — Ливи се приближи до писалището и грабна химикалка и един бележник. — Ще ни каже ли?

— Полперо — повтори Джесамин. Беше много хубава, с руса коса и тъмни очи. Кит се зачуди дали е странно да намираш един призрак за привлекателен. — Малко градче в Южен Корнуол. Малкълм понякога говореше за плановете на къщата си, когато идваше в Института. — Тя махна с прозрачната си ръка. — Много се гордееше с нея… намираше се навръх някакви прочути пещери. Ужасно е, че се оказа такъв злодей. И горкият Артър — добави тя. — Понякога го наглеждах, докато спеше. Сънуваше страшни кошмари за земите на феите и брат си.

— Какво казва? — попита Ливи с химикалка над листа.

— Полперо — предаде Кит. — Южен Корнуол. Много се гордеел с мястото. Съжалява, че се оказал задник.

Ливи си го записа.

— Бас държа, че не е казала „задник".

— Трябва да отидем в библиотеката — заяви Тай. — Да намерим атлас и разписание на влаковете.

— Попитай я нещо от мен — помоли Ливи. — Защо просто не е казала на Евелин къде се намира къщата на Малкълм?

След миг Кит предаде:

— Казва, че Евелин всъщност не може да я чуе. Често пъти просто си измисля разни неща и се преструва, че Джесамин ги е казала.

— Но знае, че Джесамин е тук — рече Тай. — Трябва да е блед дух, след като никой от нас не може да я види.

— Хмпф! — възмути се Джесамин. — Блед дух, моля ви се. Ясно е, че нямаш никакъв опит в наблюдаването на неживите. Сторих всичко по силите си, за да привлека вниманието ви, освен да ви прасна по главата с дъска за викане на духове.

— Но аз току-що те видях — каза Кит. — А никога не съм се упражнявал да бъда ловец на сенки.

— Ти си Херондейл — обясни Джесамин. — Те виждат призраци.

— Херондейловци обикновено могат да виждат призраци — каза Тай едновременно с нея. — Ето защо исках да получиш руната с окото.

Кит се обърна, за да го погледне.

— Защо не ми каза?

— Можеше да не се получи. Не исках да се почувстваш гадно, ако не излезе нищо.

— Е, ето че излезе — заяви Ливи. — Трябва да събудим Джулиън и да му кажем.

— По-голямото момче, с къдрава кестенява коса? — попита Джесамин. — Той е буден. — Тя се изкиска. — Приятно е отново да видя прекрасните Блекторнови очи.