Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Кийрън се усмихна широко.

— Не всичко, както казват, се върти около теб, Марк. — Той се облегна назад; косата му беше много черна на фона на белите чаршафи. — Не трябва ли да си вървиш?

— Не искаш ли да остана тук? С теб?

— Докато претегляш достойнствата ми, сякаш съм кон, който обмисляш да купиш? Не — заяви Кийрън. — Върви си в своята стая, Марк Блекторн. И ако самотата ти пречи да заспиш, не търси мен. Несъмнено има руна за безсъние.

Нямаше, но Марк не смяташе, че е добра идея да го обсъждат точно сега. В очите на Кийрън гореше опасен блясък. Той си тръгна, чудейки се дали не беше допуснал ужасна грешка.

Стаята на Кристина в Лондонския институт беше досущ като на снимките на най-различни Институти по света, които беше виждала: простичко мебелирана, със солидно легло, гардероб, тоалетка и бюро. Малка, чиста баня с душ, който вече бе използвала. Сега лежеше върху пълния с бучки матрак, придърпала одеялата до гърдите си, а ръката я болеше.

Не беше сигурна защо. Беше се наслаждавала на всеки миг от полета с Дивия лов; ако се беше наранила по някакъв начин, изобщо не си спомняше. Не и докато се беше мятала на коня, нито докато яздеха, а несъмнено не би забравила подобна болка? А къде другаде би могла да се нарани?

Обърна се настрани и се протегна, за да докосне руническия си камък върху нощното шкафче. Той лумна с мека светлина, огрявайки стаята: огромното английско легло, тежките дъбови мебели. Някой бе надраскал инициалите Дж. Б. + Л. X. върху боята до прозореца.

А после се взря в дясната си ръка. Около китката й имаше ивица по-бледа кожа, леко зачервена по краищата, като белег, оставен от нажежена гривна.

— Нали ще се справите? — Думите на Даяна бяха нещо средно между твърдение и въпрос.

Тя, Джулиън и Ема стояха на прага на Лондонския институт. Входната врата беше отворена и те виждаха притъмнелия двор; по-рано беше валяло и плочките бяха измити от дъжда. Джулиън виждаше свода на прочутата метална порта на Института, и думите, вдълбани в нея: НИЕ СМЕ ПРАХ И СЕНКИ.

— Всичко ще бъде наред — увери я той.

— Малкълм е мъртъв, отново. Никой не се опитва да ни убие — добави Ема. — Това си е на практика ваканция.

Даяна намести сака на рамото си. Планът беше да вземе такси до Уестминстърското абатство, където един таен тунел, до който имаха достъп единствено нефилимите, водеше до Идрис.

— Не ми се ще да ви оставя.

Джулиън беше изненадан. Даяна открай време идваше и си отиваше, когато си поискаше.

— Всичко ще е наред — повтори той. — Евелин е тук, а Клейвът е само на едно телефонно обаждане от нас.

— Не е обаждане, което бихте искали да направите — рече Даяна. — Изпратих още едно съобщение на Магнус и Алек и ще държа връзка от Аликанте. — Тя замълча за миг. — Ако се нуждаете от тях, пуснете огнено съобщение и те ще дойдат.

— Аз ще се оправя — отвърна Джулиън. — Справял съм се с много по-лоши неща в продължение на доста време.

Очите на Даяна срещнаха неговите.

— Бих се намесила, ако можех — каза тя. — Знаеш го. Бих поела Института, стига да беше възможно. Бих се изправила срещу семейство Диърборн.

— Знам — увери я Джулиън и колкото и да беше странно, действително беше така. Макар да нямаше представа какво възпира Даяна да се кандидатира за глава на Института, знаеше, че е нещо важно.

— Стига това да бе в състояние да промени каквото и да било — продължи Даяна. — Само че няма да мина дори интервюто. Би било безсмислено, а след това вече няма да мога да остана с вас, нито да ви помагам.

Звучеше така, сякаш се опитваше да убеди себе си, и Ема протегна ръка, импулсивна както винаги.

— Даяна, нали знаеш, че никога няма да им позволим да те отнемат от нас?

— Ема. — Гласът на Джулиън прозвуча по-остро, отколкото беше възнамерявал. Гневът, който бе потискал, откакто Ема бе оповестила, че двамата с Марк са скъсали, отново се надигаше и той не бе сигурен колко дълго ще е в състояние да го удържа. — Даяна знае за какво говори.

Ема се сепна от студенината в гласа му. Очите на Даяна се стрелнаха между тях.

— Вижте, знам, че е невероятно стресиращо, да сте далече от дома по този начин, но опитайте да не се карате. Вие ще трябва да удържите фронта, докато се върна от Идрис.

— То е само за ден-два — рече Ема, без да поглежда към Джулиън. — И никой не се кара.

— Обади ни се — каза Джулиън на Даяна. — Кажи ни какво е отговорила Джия.

Даяна кимна.

— Не съм ходила в Идрис от Тъмната война насам. Ще бъде интересно. — Тя се наведе и целуна бързичко по бузата първо Джулс, а после Ема. — Грижете се за себе си. Говоря ви сериозно.