Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Да крием всичко това от Кийрън, не е идеалното решение — каза Джулиън, напъхал ръце в джобовете си. — И не ми е приятно да ви моля да лъжете. Вероятно ще е най-добре да избягваме тази тема. Ала буквално няма друг начин да сме сигурни, че ще се яви пред Клейва.

Марк седеше, прокарвайки разсеяно пръсти през русата си коса. Кит го чу да казва: „Добре съм, всичко е наред" на Кристина и изведнъж усети прилив на съчувствие. Не към Марк, а към Кийрън. Кийрън, който нямаше представа, че гаджето му всъщност не му е гадже, и че спи в къща, пълна с хора, които, колкото и дружелюбни да изглеждаха, бяха готови да го лъжат, за да получат онова, от което се нуждаеха.

Спомни си студенината, която бе доловил у Джулиън на Пазара на сенките. Джулиън, който би пожертвал Кийрън и вероятно, в известен смисъл, дори собствения си брат, за да получи онова, което искаше.

Дори ако това, което искаше, бе нещо добро. Дори ако означаваше края на Студения мир. Кит погледна към Джулиън, който се взираше в огъня с неразгадаеми очи, и си помисли, че вероятно тук се криеше нещо повече.

Че когато ставаше дума за Джулиън Блекторн, винаги щеше да има нещо повече.

Марк се отправи към стаята на Кийрън, събирайки сили, за да излъже.

Безпокойството и умората го бяха пропъдили от гостната. Останалите, също толкова изтощени, се бяха пръснали по спалните си. Кристина се беше измъкнала, без той да забележи… макар че беше усетил отсъствието й, като болка в гърдите, след като тя си отиде. Даяна бе решила да замине за Идрис възможно най-скоро и Джулиън и Ема бяха отишли да я изпратят.

Беше леко шокиран, когато Ема оповести, че с измислената им връзка е свършено; знаеше какво й беше казал в земите на феите и че тя правеше само онова, за което я беше помолил. Въпреки това се чувстваше така, сякаш бе изгубил почва под краката си, сам, без да има представа как ще гледа Кийрън в очите и ще го лъже.

Не обичаше да лъже. В Лова не го беше правил и то го караше да се чувства неудобно. Щеше му се да поговори за това с Кристина, но не можеше да си представи, че тя би поискала да слуша за обърканите му чувства към Кийрън. Джулиън щеше да бъде съсредоточен изцяло върху онова, което трябваше да се направи, независимо колко беше болезнено. А сега вече не можеше да говори с Ема. Не си беше дал сметка колко близки бяха станали по време на връзката си, макар тя да не беше истинска; запита се дали сега щеше да изгуби и тази близост?

А що се отнасяше до Кийрън… Марк облегна глава до вратата на Кийрън. Позлатените тапети с десен на пълзящи растения бяха хладни под челото му. Кийрън бе онзи, с когото най-малко искаше да говори.

Не че да си блъска главата в стената щеше да помогне особено. Изпъна гръб и отвори тихичко вратата; стаята, която бяха отредили на Кийрън, бе далече от останалите — до нея се стигаше по малко стълбище и изглеждаше така, сякаш някога бе използвана като склад. Тесни, сводести прозорци гледаха към стените на други. Насред стаята имаше внушително легло с колони и огромен гардероб… макар че какво според тях щеше да сложи Кийрън в него, Марк нямаше представа.

Завивката на леглото беше отметната, а Кийрън не се виждаше никакъв. Марк усети, че го жегва притеснение. Кийрън беше обещал на Кристина, че ще остане, по своя си начин: ако беше решил да не уважи обещанието си към Кристина, задаваха се неприятности.

Марк въздъхна и затвори очи. Чувстваше се глупав и уязвим, застанал насред стаята със затворени очи, но познаваше Кийрън.

— Кийр. Не виждам нищо. Ела и говори с мен.

Миг по-късно чифт силни ръце легнаха от двете страни на тялото му, вдигнаха го във въздуха и го хвърлиха върху леглото. Тежестта на Кийрън го притисна към матрака. Марк отвори очи и видя Кийрън, опрян на лакти над него, свиреп и странен в елфическите си дрехи. Усещаше очертанията на превръзката му до гърдите си, но иначе тежестта на Кийрън му беше позната. Желана от тялото му.

Очите на Кийрън, сребърно и черно като нощното небе, бяха приковани в него.

— Обичам те — каза Кийрън. — И дадох обещание. Но ако непрекъснато ще бъда унижаван и отпращан, не отговарям за действията си.

Марк приглади кичур от косата му назад. Тя се посипа между пръстите му като тежка коприна.

— Ще се погрижа да се отнасят към теб с повече уважение. Просто трябва да свикнат.

Очите на Кийрън проблеснаха.

— Не съм направил нищо, с което да заслужа недоверието им.