Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Кит усети как по гърба му пробягва тръпка. За миг Джулиън бе прозвучал досущ като баща му. Светът не е такъв, какъвто ти искаш да бъде. Светът е такъв, какъвто е.

— Значи, просто трябва да се преструваме, че не знаем какво крои Зара? — намръщи се Ема.

— Не — отвърна Даяна. — Аз ще отида в Идрис. Ще говоря с консула.

Всички я зяпнаха с широко отворени очи… освен Джулиън, който не изглеждаше учуден и Кийрън, който все още се взираше сърдито в храната.

— Това, което Зара предлага, би означавало дъщерята на Джия да се окаже омъжена за един от същите тези долноземци, които ще трябва да бъдат регистрирани. Джия знае докъде би довело нещо подобно. Знам, че ще ме приеме. Ако успея да я убедя…

— Тя допусна Студеният мир да бъде одобрен — подхвърли Кийрън.

— Нямаше избор — отвърна Даяна. — Ако бе знаела какво предстои, ще ми се да вярвам, че нещата биха се развили различно. Но този път ще бъде предупредена. Пък и сега можем да й предложим нещо в замяна.

— Така е — рече Джулиън, махвайки към Кийрън. — Край на Студения мир. Елфически пратеник от кралицата на феите.

Евелин, която дремеше до огъня, се надигна рязко.

— Достатъчно. — Тя хвърли свиреп поглед към Кийрън. — Мога да приема един Блекторн в тази къща, дори и такъв със съмнително потекло. Винаги ще приема един Блекторн. Ала пълнокръвен елф? Да слуша за делата на нефилимите? Няма да го допусна.

Кийрън се сепна за миг, а после стана. Марк също понечи да се изправи. Джулиън остана на мястото си.

— Но Кийрън е част от плана ни…

— Глупости на търкалета. Бриджет! — провикна се Евелин и прислужницата, която очевидно се беше навъртала в коридора, подаде глава в стаята. — Ако обичаш, отведи принцчето в една от стаите за гости. Искам да ми дадеш дума, елфе, че няма да си тръгнеш, преди да ти бъде разрешено.

Кийрън погледна към Кристина.

— Какво е твоето желание, милейди?

Кит беше озадачен. Защо Кийрън, един елфически принц, приемаше заповеди от Кристина?

Тя се изчерви.

— Не е нужно да се закълнеш, че няма да напускаш стаята си — рече тя. — Вярвам ти.

— Наистина ли ? — Ема звучеше безкрайно заинтригувана, докато гледаше как Кийрън се поклони и си тръгна.

Всички чуха как Бриджет си мърмори, докато го извеждаше от стаята.

— Елфи в Института. Призраците са едно, магьосниците — друго, но през целия ми живот…

Друзила изглеждаше объркана.

— Какво прави тук Кийрън? — попита тя в мига, в който той излезе. — Мислех, че го мразим. Е, добре, че общо взето го мразим. Така де, той ни спаси живота, но си остава гадняр.

Останалите заприказваха един през друг и Кит си спомни какво бе чул Ливи да казва на Дру преди ден-два. Още късчета от пъзела Кийрън: Ливи беше сърдита на Марк, задето бе отишъл в земите на феите, за да спаси някой, който го беше наранил. Беше наранил Ема и Джулиън. Кит не знаеше какво точно се беше случило, но очевидно беше лошо.

Ема се премести на дивана до Кристина. Беше пристигнала облечена в ефирна бяла рокля, която приличаше на нещо, което би могъл да намериш на Пазара на сенките. В нея тя изглеждаше деликатна и изящна, но Кит не беше забравил колко бе корава, начина, по който беше посякла гигантските демони богомолки в къщата му със спокойствието на булка, режеща парчета от сватбената си торта.

Джулиън седеше тихичко, заслушан в разговора на семейството си. Въпреки че не гледаше към Ема, между тях прескачаше почти видима енергия. Кит си спомни начина, по който тя бе казала на баща му, че това място не е по вкуса на Джулиън (едно от първите неща, които я беше чул да изрича, на Пазара) и начина, по който гласът й сякаш бе прегърнал сричките на името му.

Странно нещо бяха парабатаите. Толкова близки, макар и да не бяха женени и все пак бяха нещо повече от най-добри приятели. В мунданския свят нямаше точен аналог на това. И то го привличаше, идеята да бъде така свързан с някого, по същия начин, по който го привличаха всички опасни и красиви неща в света на нефилимите.

Може би Тай…

Джулиън се изправи и остави Тави в едно кресло. Протегна се и разкърши китките си.

— Работата е там, че се нуждаем от Кийрън.

Евелин изсумтя.

— Представете си само да се нуждаем от елфически принц. За каквото и да било.

Джулиън прошепна нещо в ухото на Тави. Миг по-късно той стана.

— Госпожице Хайсмит, малкият ми брат е изтощен, но казва, че не знае къде е спалнята му. Може ли да му я покажете?

Евелин премести подразнен поглед от Джулиън към Тави, който я дари с ангелска усмивка, разкриваща трапчинките му.