Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Бих желал да се срещнеш с мен, официално, за да мога да те ухажвам — продължи Гуин. Едрите му ръце се движеха безцелно до тялото и Кит осъзна с немалка доза изненада, че беше нервен — този огромен, мускулест мъж, предводителят на Дивия лов, беше нервен. — Заедно бихме могли да убием някой снежен великан или да изядем елен.

— Не искам да направя никое от тези неща — отвърна Даяна след миг.

Гуин изглеждаше съкрушен.

— Но съм съгласна да изляза с теб — продължи тя, изчервявайки се. — За предпочитане — в някой хубав ресторант. Ела с цветя и без шлема.

Семейство Блекторн избухна в бурен смях и аплодисменти. Кит се облегна на стената заедно с Кийрън, който клатеше смаяно глава.

— Ето как гордият предводител на Дивия лов бе сразен от любов — каза той. — Надявам се един ден някой да напише балада за това.

Кит гледаше Гуин, който, без да обръща никакво внимание на аплодисментите, се зае да приготви конете за път.

— Не приличаш на останалите Блекторновци — отбеляза Кийрън след миг. — Очите ти са сини, но не с цвета на океана. По-скоро с цвета на обикновеното небе.

Кит се почувства смъртно засегнат.

— Не съм Блекторн. Аз съм Херондейл. Кристофър Херондейл — заяви и зачака.

Името Херондейл обикновено предизвикваше бурна реакция у повечето обитатели на свръхестествения свят. Ала момчето с морската коса дори не трепна.

— Тогава какво правиш тук, ако не си от семейството?

Кит сви рамене.

— Не знам. Мястото ми не е тук, това е сигурно.

Кийрън се усмихна с леко крива елфическа усмивка.

— Също като мен.

В крайна сметка се събраха в гостната, най-топлата стая в къщата. Евелин вече беше там, мърморейки си до огъня, запален в камината; въпреки че беше късно лято, в лондонското време имаше нещо влажно и студено. Бриджет донесе сандвичи (риба тон и царевица, пиле и бекон) и новодошлите ги нападнаха така, сякаш умираха от глад. Джулиън беше принуден да яде с лявата си ръка, защото с другата крепеше Тави на скута си.

Годините бяха пожалили гостната повече от останалите стаи в Института. Тя имаше весели тапети на цветя, поизбледнели съвсем малко и прекрасни старинни мебели, които някой очевидно бе избрал много внимателно: прелестно писалище със сгъваем капак, изящен секретер, меки кадифени кресла и дивани, подредени около камината. Дори предпазната решетка на камината бе изработена от изящно ковано желязо във формата на жерави, разперили криле и когато огънят грееше зад нея, тя хвърляше сянка върху стената и птиците сякаш летяха.

Единствено Кийрън като че ли не беше във възторг от сандвичите. Изгледа ги подозрително, разфасова ги и изяде само доматите, докато Джулиън им разказваше какво се бе случило в земите на елфите: пътуването им до Тъмния двор, срещата с кралицата, почернените земи на тъмните феи.

— Имаше изгорени места, бели като пепел, като повърхността на луната — каза Марк с потъмнели от тревога очи. Кит полагаше огромни усилия да следва разказа, но то беше като да се мъчи да се вози на увеселително влакче с развалени спирачки: думи като „кристал за гадаене" и „Черната книга" непрекъснато го изхвърляха от релсите.

— Колко време е минало за тях? — прошепна най-сетне на Тай, който се беше напъхал между него и Ливи на едно двуместно кресло, което определено беше прекалено малко за тримата.

— Като че ли няколко дни по-малко, отколкото за нас — отвърна Тай. — Изгубили са малко време, но не чак толкова. Очевидно медальонът на Кристина е подействал.

Кит подсвирна тихичко.

— А коя е Анабел?

— Тя е от рода Блекторн — обясни Тай. — Умряла, но Малкълм я съживил.

— Съживил я е? — повтори Кит. — Това… това е черна магия.

— Малкълм беше черен магьосник — изтъкна Тай.

— Шшт. — Ливи смушка Кит, който беше потънал в мисли. Черните магии не бяха просто забранено изкуство на Пазара на сенките, те бяха забранена тема . Наказанието за възкресяване на мъртвите бе смърт. Ако ловците на сенки не те заловяха, щяха да го направят другите долноземци и смъртта ти нямаше да бъде приятна.

Възкресяването на мъртвите, твърдеше Джони Рук открай време, изкривяваше материята на живота, по същия начин, както и да направиш един човек безсмъртен. Поканиш ли смъртта и тя ще откаже да си тръгне. Възможно ли е някой да възкреси мъртвец и то да сработи? , попитал бе Кит веднъж. Някой особено могъщ магьосник, например?

Бог, отвърнал бе Джони след дълга, дълга пауза. Бог би могъл да го направи. Онези, които възкресяват мъртвите може и да се имат за Бог, но рано или късно ще открият лъжата, в която са повярвали.