Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Не че Кит можеше да го вини. Джулиън бе единственият баща на Тави. Кит знаеше какво е да ти липсва баща ти, а той не бе едва на седем години.

— Джеси — скара се Евелин и за миг Кит се огледа наоколо, сякаш онзи, към когото тя се обръщаше, беше в стаята. — Остави детето на мира. То дори не те познава. — Тя се огледа около масата. — Всички си мислят, че ги бива с малките деца. Малцина знаят, когато не е така. — Тя отхапа парче морков. — Мен не ме бива — продължи, още преди да бе глътнала залъка си. — Открай време не понасям деца.

Кит направи физиономия. Тави погледна Евелин така, сякаш обмисляше дали да не я замери с чиния.

— Защо не заведеш Тави да си легне, Дру? — побърза да предложи Ливи. — Струва ми се, че всички вече приключихме с вечерята.

— Ами да, защо не? Не е като да не бях аз тази, която му намери дрехи тази сутрин и която снощи го сложи да си легне. Спокойно бих могла да съм прислужница — сопна се Дру, след което грабна Тави от стола и излезе от стаята, дърпайки братчето си зад себе си.

Ливи улови главата си в ръце. Тай я погледна и каза:

— Нали знаеш, че не е нужно ти да се грижиш за всички?

Ливи подсмръкна.

— Просто… без Джулс, аз съм най-голямата. Е, поне с няколко минути.

— Даяна е най-голямата — обади се Тай.

Никой не спомена Евелин, която бе сложила очила на носа си и четеше вестник.

— Ала тя си има толкова много други неща, които трябва да прави, освен да се грижи за нас… искам да кажа, да се грижи за дребните неща — уточни Ливи. — Никога преди не се бях замисляла за това, за всичко, което Джулиън върши за нас, но то е толкова много. Той винаги държи всичко под контрол и се грижи за нас, и дори не знам как…

Над главите им се разнесе звук като от експлозия. Кръвта се отцеди от лицето на Тай. Очевидно бе, че не за първи път чува подобен звук.

— Ливи — каза той. — Залата на Съглашението…

Сега звукът приличаше по-малко на експлозия и повече на гръмотевица, обхванала сякаш цялото небе. Звук като от раздиране на облаци, сякаш бяха парче плат.

Дру нахлу в стаята, следвана плътно от Тави.

— Те са! Няма да повярвате, но трябва да дойдете, бързо. Видях ги да прелитат… качих се на покрива…

— Кой? — Ливи вече беше скочила на крака; те всички бяха станали, освен Евелин, която все така си четеше вестника. — Кой е на покрива, Дру?

Дру взе Тави на ръце.

— Всички — каза, а очите й грейнаха.

Покривът на Института беше равен и застлан с плочи, които се простираха до високия до кръста парапет от ковано желязо, увенчан с железни лилии. В далечината Кит зърна проблясващия купол на катедралата „Сейнт Пол", позната му от безброй филми и сериали.

Тежки облаци с цвят на желязо обвиваха Института, сякаш бяха на върха на висока планина. Кит едва виждаше улиците под тях. Въздухът пареше от летните гръмотевици.

Всички бяха на покрива, освен Евелин и Бриджет. Даяна също беше тук, подкрепяща внимателно едната си ръка. Сивите очи на Тай бяха впити в небето.

— Ето там — посочи Дру. — Виждате ли?

Пред очите на Кит прикриващата магия се отдръпна и изведнъж пред него сякаш оживя картина или филм. Само че филмите не можеха да предизвикат в гърдите ти такова пронизващо до дъното на душата кълбо от удивление и страх. Филмите не можеха да предадат миризмата на магия във въздуха, пращяща като светкавица, нито сенките, хвърляни от групичката създания, реещи се в небето. Не можеха да предадат какво бе да видиш звездната светлина върху руси момичешки коси, докато то скачаше, пищейки от възбуда и щастие, от гърба на летящ кон, и се приземяваше на един покрив в Лондон. Не ти показваха израженията върху лицата на семейство Блекторн при вида на братята и приятелите им, завърнали се при тях.

Ливи се хвърли към Джулиън и обви ръце около врата му. Марк скочи от коня си и почти падна, привлечен в прегръдките на Дру и Тави. Тай се приближи по-тихичко, но със същата лъчезарна радост върху лицето. Изчака Ливи да престане да се опитва да удуши брат си, след което дойде по-близо и улови ръцете на Джулиън.

И Джулиън, когото Кит открай време смяташе за почти плашещо олицетворение на самоконтрол и резервираност, сграбчи брат си и го притегли съм себе си, заровил ръце в гърба на ризата му. Очите му бяха затворени и изражението върху лицето му накара Кит да извърне очи.

Той никога не бе имал другиго, освен баща си, и бе по-сигурен, отколкото би могъл да изрази с думи, че баща му никога не го бе обичал по този начин.