Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Семейство Блекторн се спогледаха, повдигайки вежди. Никой обаче не направи какъвто и да било коментар, защото Бриджет се беше появила от кухнята, понесла димящи чинии с месо и зеленчуци, и двете — сварени до безвкусност.

— Не виждам защо да не можем да се приберем у дома — измърмори Дру мрачно. — Ако центурионите са се разправили с морските демони, както казаха…

— Това не означава, че Малкълм няма да се върне — отвърна Даяна. — А той се домогва до Блекторнова кръв. Оставате между тези стени и това е.

Кит беше изгубил съзнание по време на ужасното нещо, което те наричаха пътуване с Портал (отвратителният вихър, запратил го в едно ледено нищо), така че бе пропуснал сцената, която трябва да бе последвала, когато се бяха появили в Института (без чичо Артър) и Даяна бе обяснила, че се налага да останат.

Даяна се беше свързала с Клейва, за да им съобщи за заплахите на Малкълм, но Зара я беше изпреварила. Очевидно беше уверила Съвета, че центурионите държат положението под контрол, че са повече от достоен противник на Малкълм и неговата армия, и Клейвът на драго сърце й беше повярвал.

И сякаш уверенията на Зара бяха произвели магически ефект, Малкълм не се беше появил повече, а Западното крайбрежие не беше нападнато от демони. Бяха минали два дни и все още нямаше никакви новини за бедствие.

— Ненавиждам това, че Зара и Мануел са в Института, без ние да сме там, за да ги държим под око — рече Ливи, мятайки вилицата си на масата. — Колкото по-дълго са там, толкова повече основания ще има за това Кохортата да поеме властта.

— Ама че нелепо — заяви Евелин. — Артър ръководи Института. Не ставай параноична, момиче.

Ливи потръпна. Въпреки че всички, дори Дру и Тави, най-сетне бяха научили цялата истина, включително и за болестта на Артър и това къде бяха всъщност Джулиън и останалите, бяха решили, че е най-добре Евелин да не знае. Тя не беше съюзник; нямаше причина да застане на тяхна страна, макар да изглеждаше така, сякаш не се интересува особено от политиката на Съвета. Всъщност през по-голямата част от времето, тя като че ли изобщо не ги слушаше.

— Според Зара, Артър се бил заключил в кабинета си, откакто заминахме — каза Даяна.

— И аз бих сторила същото, ако трябваше да търпя Зара — рече Дру.

— Все още не разбирам защо Артър не дойде с вас — подсмръкна Евелин. — Някога той живееше в този Институт. Човек би си помислил, че не би имал нищо против да погостува.

— Погледни го от хубавата страна, Ливи — продължи Даяна. — Когато Джулиън и останалите се завърнат от… от там, където са… вероятно ще отидат право в Лос Анджелис. Нима искаш да заварят един празен Институт?

Ливи зачовърка из храната си, без да отговори.

Имаше блед, измъчен вид, под очите й тъмнееха лилави сенки. В нощта, след като пристигнаха в Лондон, Кит беше минал по коридора, чудейки се дали не иска да го види, но когато сложи ръка върху дръжката на вратата й, я беше чул да плаче от другата страна. Беше се обърнал и си бе тръгнал, със странно, задушаващо усещане в гърдите. Никой, който плачеше по този начин, не се нуждаеше от когото и да било край себе си, особено не и от някой като него.

Усети същото задушаващо чувство в гърдите и когато погледна през масата към Тай и си спомни как другото момче бе излекувало ръката му. Колко хладна бе кожата на Тай до неговата. Тай бе напрегнат по свой си начин — преместването в Лондон бе сериозно сътресение в ежедневната му рутина и очевидно го тревожеше. Прекарваше много време в тренировъчната зала, която бе почти идентична с тази в Лос Анджелис. Понякога, когато беше особено стресиран, Ливи вземаше ръцете му в своите и ги разтъркваше и това като че ли го успокояваше. В момента обаче Тай беше напрегнат и разсеян, сякаш се беше свил в себе си.

— Би трябвало да се разходим до Бейкър Стрийт — подхвърли Кит, без дори сам да знае, че ще го каже. — Нали сме в Лондон.

При тези думи Тай вдигна глава, очите му грееха. Беше бутнал храната си настрани: Ливи бе обяснила на Кит, че му бе необходимо доста време, докато свикне с нови храни и нови вкусове. За момента като че ли ядеше единствено картофи.

— Бейкър Стрийт 221Б?

— Когато положението с Малкълм се оправи — намеси се Даяна. — Дотогава никой Блекторн няма да излиза от Института, нито пък който и да било Херондейл. Не ми хареса начинът, по който Малкълм те гледаше, Кит. — Тя се изправи. — Ще бъда в гостната. Трябва да изпратя огнено съобщение.

След като вратата се затвори зад нея, Тави, който се взираше във въздуха до стола си по начин, който Кит намираше за смущаващ, се изкиска. Всички го погледнаха изненадано. Най-малкият Блекторн напоследък рядко се смееше.