Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Нали си даваш сметка, че нямат никаква причина да направят онова, което поискам, освен ако очакват помощта ми? В такъв случай, да, когато се сдобиете с Черната книга, може да поставите подобно условие. Кийрън, упълномощавам те, когато настъпи моментът, да отправиш подобно искане.

— Ще го сторя — рече Кийрън и погледна към Марк. Ема почти можеше да чуе онова, което казваха очите му: Но не заради теб.

— Прекрасно — каза кралицата. — Може да станете герои. Героите, които сложиха край на Студения мир.

Кристина настръхна. Ема си спомни думите й, които приятелката й бе изрекла веднъж: Открай време си мечтая един ден да допринеса за сключването на по-добро споразумение от Студения мир. Нещо по-справедливо спрямо долноземците и онези ловци на сенки, които ги обичат.

Мечтата на Кристина. Марк и сестрата на Джулиън. Безопасност за семейство Блекторн, след като Хелън и Ейлийн се върнеха. Кралицата им бе предложила най-отчаяните им надежди, най-съкровените им желания. Ема мразеше да се страхува, ала в този миг се страхуваше от кралицата.

— Е, разбрахме ли се най-сетне, дърпащи се деца? — попита кралицата, а очите й грееха. — Съгласни ли сме?

— Знаеш, че сме. — Джулиън почти запрати думите в лицето й. — Ще сложим начало на издирването, макар че нямаме представа откъде да започнем.

— Хората често отиват на места, които означават нещо за тях. — Кралицата наклони глава на една страна. — Анабел е от рода Блекторн. Научете повече за миналото й. Опознайте душата й. Имате достъп до документите на рода Блекторн, истории, които никой друг не може да докосне. — Тя се изправи. — Някои от поданиците ми ги посетиха преди време, когато двамата бяха млади и щастливи. Фейд имаше къща в Корнуол. Навярно все още стои. Възможно е в нея да има нещо. — Тя пое надолу по стъпалата. — А сега дойде моментът да продължите по пътя си. Трябва да се приберете в света на мунданите, преди да е станало твърде късно. — Достигнала най-долното стъпало, тя се обърна, величествена с прекрасните си дрехи и властното си излъчване. — Влезте! Очаквахме ви.

На прага се появиха две фигури, обградени от рицари в ливреята на кралицата. В едната от тях Ема разпозна Нене. Върху лицето й, докато прекрачваше прага, се четеше уважение и дори мъничко страх. До нея се виждаше внушителната фигура на Гуин ап Нийд, облечен в официален дублет [13] Старинна мъжка връхна дреха. — Б. пр. от тъмно кадифе, изпънат до пръсване от масивните му рамене.

Гуин се обърна към Марк. Очите му, синьо и черно, се впиха в него с гордо изражение.

— Ти спаси Кийрън. Не биваше да се съмнявам в теб. Направи всичко, което бих могъл да поискам от теб, и даже повече. А сега, за един последен път, ще препуснеш заедно с мен и Дивия лов. Нека те отведа при семейството ти.

Петимата последваха кралицата, Нене и Гуин през лабиринт от коридори, докато последният от тях не отстъпи място на спускащ се надолу тунел, в който повяваше хладен, свеж въздух. В другия му край имаше зелена поляна. Не се виждаха дървета, единствено трева, изпъстрена с цветя, а над тях — нощното небе, по което танцуваха пъстроцветни облаци. Ема се зачуди дали все още бе същата нощ, в която бяха пристигнали в царството на светлите феи или бе минал цял ден, докато бяха под земята. Нямаше как да разбере. Времето в елфическите владения се движеше като танц, чиито стъпки тя не познаваше.

На поляната ги чакаха пет коня. Един от тях Ема разпозна като Уиндспиър, жребеца на Кийрън, на чийто гръб принцът бе препуснал в битката с Малкълм. Той процвили, когато зърна Кийрън, и ритна с копито към небето.

— Ето какво ми обеща онзи пука — тихо каза Марк. Беше застанал зад Ема, приковал очи в Гуин и конете. — Че ако дойда в земите на елфите, отново ще яздя с Дивия лов.

Ема посегна и стисна ръката му. Поне за Марк, обещанието се бе изпълнило, без да остави горчив вкус в устата му. Надяваше се да е така и за Джулиън и Кристина.

Кристина вече отиваше към един алест жребец, който риеше неспокойно пръстта. Заговори му тихичко, докато той не се успокои, и се метна на гърба му, милвайки го по шията. Джулиън възседна черна кобилка с призрачно зелени очи. Изглеждаше съвсем спокоен, ала очите на Кристина грееха от възторг. Тя срещна погледа на Ема и се усмихна широко, сякаш едва се сдържаше. Ема се зачуди колко ли отдавна си мечтае да язди с елфите.

Самата тя остана назад, изчаквайки Гуин да извика името й. Защо имаше само пет коня, а не шест? Получи отговор, когато Марк се метна върху Уиндспиър и протегна ръка, за да помогне на Кийрън да се качи зад него. Елфическата стрела около гърлото му проблясваше на многоцветната звездна светлина.