Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Джулиън седеше на стъпалата, отвеждащи до огромния каменен блок, върху който се намираше престолът на кралицата. Носеше смесица от бойно облекло и обикновени дрехи и над ризата си беше наметнал яке, каквото би могъл да намери единствено тук, в земите на елфите. То блещукаше с ярки нишки и късчета брокат; ръкавите му бяха навити, разкривайки гривната от морско стъкло около китката му.

Вдигна поглед, когато те влязоха. Дори на безцветния фон в стаята, синьо-зелените му очи грейнаха.

— Преди да кажете каквото и да било, трябва да ви съобщя нещо.

Ема го слушаше само с половината от ума си; другата половина не можеше да престане да мисли за това, колко странно спокоен изглежда.

А Джулиън бе най-плашещ, именно когато беше спокоен. Той обаче продължи да говори и постепенно тя си даде сметка какво казва. Вълни на шок преминаха през тялото й. Малкълм — мъртъв, жив, отново мъртъв? Артър — убит? Анабел — възкръснала? Черната книга — изчезнала?

— Но Малкълм беше мъртъв — каза тя вцепенено. — Аз го убих. Видях как водата отнесе тялото му. Беше мъртъв.

— Кралицата ме предупреди, че не бива да смятаме смъртта за нещо необратимо — рече Джулиън. — Особено когато става дума за магьосници.

— Значи, Анабел е жива — обади се Марк. — Какво иска? Защо е взела Черната книга?

— Все добри въпроси, Миах — разнесе се глас от другия край на стаята. Всички се обърнаха изненадано, с изключение на Джулиън.

Тя излезе от сивите сенки, обгърната в още сивота: дълга сива рокля, ушита от пепел и крилца на нощни пеперуди, дълбоко изрязана отпред, така че беше лесно да се видят изпъкналите кости на ключицата й. Насред заостреното й, триъгълно лице грееха сини очи. Червената й коса беше прибрана на тила с помощта на сребриста мрежичка. Кралицата. В очите й имаше блясък — злина или лудост, трудно бе да се каже.

— Кой е Миах? — попита Ема.

Кралицата посочи с глава Марк.

— Той. Племенникът на моята прислужница Нене.

Марк изглеждаше поразен.

— Нене нарече Хелън „Алеса" — каза Ема. — Значи… Алеса и Миах са елфическите им имена?

— Не пълните им имена, които притежават сила. Не. Ала далеч по-хармонични от Марк и Хелън, не сте ли съгласни? — Кралицата се приближи до Марк, придържайки полите си с една ръка. С другата посегна да докосне лицето му.

Марк не помръдна. Изглеждаше вкаменен. В продължение на години му беше втълпяван страх от елфическите благородници и най-вече — от монарсите. Джулиън бе този, който присви очи, когато кралицата сложи ръка върху бузата на Марк и пръстите й помилваха кожата му.

— Красиво момче. Беше такава загуба да бъдеш част от Дивия лов. Би могъл да ми служиш тук, в Двора.

— Те ме отвлякоха — изтъкна Марк. — Вие не го направихте.

Дори кралицата изглеждаше леко слисана.

— Името ми е Марк. — Каза го без следа от враждебност или съпротива. То бе простичък факт. Ема видя искрите, припламнали в очите на Джулиън — гордееше се с брат си, докато кралицата отпускаше ръка. Тя се върна до престола и Джулиън се изправи и слезе по стъпалата, присъединявайки се към останалите.

Кралицата седна на трона и им се усмихна, а сенките около нея се раздвижиха, сякаш им беше заповядала — завихриха се на тънки струйки, приемайки очертанията на цветя.

— И така, след като Джулиън ви каза всичко, което трябва да знаете, вече можем да сключим сделка.

На Ема никак не й хареса начинът, по който изрече името на Джулс: собственическото, почти лениво Джулиън . Освен това се зачуди къде ли бе кралицата, докато Джулиън им разказваше какво се бе случило. Достатъчно наблизо, за да чуе, със сигурност някъде, откъдето да може да прецени реакциите им.

— Доведе ни тук, милейди, макар да нямаме представа защо — рече Джулиън. По лицето му си личеше, че няма представа какво възнамерява да поиска кралицата от тях. Личеше си обаче и това, че не беше решил да й откаже. — Какво искаш от нас?

— Искам да намерите Анабел Блекторн и да вземете Черната книга.

Те се спогледаха — каквото и да бяха очаквали, определено не беше това.

— Искаш само Черната книга? — попита Ема. — Не Анабел?

— Само книгата — потвърди кралицата. — Анабел няма значение, освен заради това, че книгата е у нея. Възкресена толкова дълго след смъртта си, тя по всяка вероятност е напълно луда.

— Е, това ще направи издирването й още по-забавно — подхвърли Джулиън. — Не можеш ли да изпратиш някой от Двора да претърси света на мунданите за нея?

— Студеният мир прави подобно нещо доста трудно — сухо отвърна кралицата. — И аз, и моите подчинени ще бъдем пленени още щом ни забележат. Вие, от друга страна, сте любимците на Съвета.