Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Не бих казала точно „любимци" — отбеляза Ема. — Това би било попресилено.

— И защо й е на кралицата на феите Черната книга? — попита Марк. — Тя е просто магьосническа играчка.

— Ала опасна, попадне ли в неподходящи ръце, дори това да са елфически ръце — отговори кралицата. — Силата на краля на тъмните елфи непрекъснато нараства след Студения мир. Той почерни земите на тъмните елфи и напълни реките с кръв. С очите си видяхте, че никое от делата на Ангела не може да оцелее в неговите владения.

— Така е — съгласи се Ема. — Ала какво те е грижа теб, че той е направил земите си недосегаеми за ловците на сенки?

Кралицата я изгледа с усмивка, която не стигна до очите й.

— Не ме е грижа. Само че кралят отвлече един от моите поданици. Член на моя Двор, който ми е много скъп. Държи го като пленник в земите си. Искам да си го върна обратно.

Гласът й беше студен.

— И как точно книгата ще ти помогне за това? — попита Ема.

— Черната книга е нещо повече от тъмна магия — обясни кралицата. — В нея има заклинания, които ще ми позволят да си върна пленника от Тъмния двор.

Кристина поклати глава.

— Милейди. — Звучеше мило и твърдо, без капчица притеснение. — Макар да ви съчувстваме за загубата, това крие големи опасности и много работа за нас, ако се съгласим да помогнем. Смятам, че ще се наложи да ни предложите нещо изключително специално, за да спечелите помощта ни.

Кралицата изглеждаше развеселена.

— Каква категоричност у някой толкова млад. — Тя направи жест и пръстените й проблеснаха. — Но в случая интересите ни съвпадат. Вие не искате Черната книга да попадне в ръцете на Тъмния крал, не го искам и аз. Тя ще бъде на много по-сигурно място тук, в моя Двор, отколкото навън, в широкия свят — кралят също ще се опитва да я намери и единствено в сърцето на моето царство тя ще бъде на сигурно място.

— Ала откъде можем да сме сигурни, че няма да я използвате срещу ловците на сенки? — попита Ема неспокойно. — Не беше толкова отдавна, когато войници на Светлия двор нападнаха Аликанте.

— Времената се менят, менят се и съюзниците — отвърна кралицата. — Сега кралят представлява по-голяма заплаха за мен и поданиците ми, отколкото нефилимите. Пък и ще ви докажа своята лоялност. — Тя отметна глава назад и короната й проблесна. — Предлагам ви край на Студения мир и връщането на сестра ви, Алеса.

— Това не е по силите ви — рече Марк. Не бе успял обаче да сдържи реакцията си, чувайки името на сестра си; очите му грееха прекалено ярко. Също като тези на Джулиън. Алеса. Хелън.

— Напротив — заяви кралицата. — Донесете ми книгата и аз ще предложа земите и войските си на Съвета, та заедно да надвием краля.

— А ако Съветът откаже?

— Няма да откаже. — Кралицата звучеше непоклатимо сигурна. — Ще осъзнаят, че единствено обединявайки сили с нас, биха могли да надвият краля, а за да сключат подобен съюз, първо трябва да отменят Студения мир. Доколкото разбирам, сестра ви е била осъдена на нефилимското наказание изпращане в изгнание, защото във вените й тече елфическа кръв. Във властта на инквизитора е да отмени това наказание. С края на Студения мир, сестра ви ще бъде свободна.

Кралицата не можеше да лъже, Ема знаеше това. Въпреки това имаше чувството, че по някакъв начин им погажда номер. Огледа се наоколо и по неловките изражения на останалите, разбра, че не е единствената, която си мисли същото. И все пак…

— Искаш да сложиш ръка върху Тъмните земи? — каза Джулиън. — И искаш Клейвът да ти помогне за това?

Кралицата махна лениво с ръка.

— За какво са ми притрябвали Тъмните земи? Не ме тласка желанието да покорявам територии. Друг ще замени Повелителя на сенките върху престола, някой по-благосклонно настроен към нефилимите. Това би трябвало да заинтригува събратята ви.

— Имаш ли някого предвид? — попита Джулиън.

Този път кралицата се усмихна наистина и за миг бе лесно да забрави човек колко слаба и изпита изглеждаше. Когато се усмихнеше, красотата й беше поразителна.

— Да. — Тя се обърна към сенките зад себе си. — Доведете го.

Една от сенките се размърда и се откъсна от останалите. Беше Фъргюс, забеляза Ема, докато той изчезваше през една сводеста врата, само за да се върне миг по-късно. Според Ема никой не се изненада особено, когато видя кой вървеше до него, примигващ и сепнат, и намусен както винаги.

— Кийрън? — изуми се Марк. — Кийрън, крал на Тъмния двор?

Лицето на Кийрън успя да придобие едновременно уплашено и обидено изражение. Беше си облякъл чисти дрехи — ленена риза и панталон, и светлобежово яке, макар че все още беше много блед, а превръзките му прозираха под ризата.