Кассандра Клэр - Повелител на сенките

Първо помръднаха крайниците й, ръцете и краката й се протегнаха, пръстите им — посягащи към нищото. За миг Джулиън си помисли, че нещо не беше наред с водата в купата, някакво странно отражение, преди да осъзнае, че това бе самата Анабел. Бяло сияние се разливаше по нея… не, това беше кожа, надигаща се, за да скрие голи кости и сухожилия. Трупът й сякаш започна да се издува, докато плът изпълни очертанията й, сякаш някой опъваше гладка, лъскава ръкавица върху скелета. Сиво и бяло станаха розови: босите й стъпала и глезени придобиха човешки вид. Пръстите им дори завършваха с ясните полумесеци на нокти.

Кожата пълзеше нагоре по тялото й, пъхна се под покрова, надигна се, за да покрие гърдите и ключицата й и се спусна надолу по ръцете й. С длани, заприличали на морски звезди, тя разпери пръсти, сякаш за да почувства въздуха. Гърди се надигнаха под чаршафите, хлътналите й бузи се издуха, очите й се отвориха рязко.

Това бяха очите на рода Блекторн, искрящи и синьо-зелени като морето.

Анабел се надигна и седна, стиснала окървавения си покров. Под него се криеше тялото на млада жена. Гъста коса се стелеше на вълни около бледо, овално лице; устните й бяха пълни и алени; очите й блещукаха удивено, докато се взираха в Малкълм.

А Малкълм беше преобразен. Каквото и ужасяващо опустошение да бе понесло тялото му, то като че ли избледня и за миг Джулиън го видя такъв, какъвто трябва да е бил като млад, влюбен мъж. От него се излъчваше удивена ласкавост; сякаш бе замръзнал на мястото си, с грейнало от обожание лице, докато Анабел се плъзваше от олтара, за да застане до свлеченото в купчинка на пода тяло на Артър.

— Анабел — каза Малкълм. — Моята Анабел. Толкова дълго те чаках, толкова много сторих, за да си те върна. — Той направи несигурна крачка към нея. — Моя любов. Мой ангел. Погледни ме.

Ала Анабел се взираше в Артър. Много бавно тя се наведе и вдигна ножа, паднал до тялото му. Когато се изправи, очите й бяха приковани в Малкълм, по бузите й се стичаха сълзи. Устните й оформиха безмълвно една дума… Джулиън се приведе напред, но тя бе твърде тиха, за да я чуе. Повърхността на кристала за гадаене бе започнала да се вълнува, като морските води преди буря.

Малкълм изглеждаше съкрушен.

— Недей да ридаеш — каза той. — Моя любима, моя Анабел.

Посегна към нея. Анабел направи крачка напред, вдигнала лице към него. Малкълм се наведе, сякаш за да я целуне, в същия миг, в който тя замахна и заби ножа, който държеше, дълбоко в тялото му.

Малкълм се взря изумено в нея. А после от гърдите му се откъсна вик. Беше нещо повече от болка — беше вик на отчаянието от невъобразима измяна и на разбито сърце. Рев, който сякаш раздра Вселената, разкъсвайки звездите.

Малкълм се дръпна със залитане назад, но Анабел го последва, привидение от кръв и ужас в алено-бялата си гробовна премяна. Отново замахна, разсичайки гърдите му и той се свлече на земята.

Ала дори тогава не вдигна ръка, за да я отблъсне, когато тя се надвеси над него. Кървави мехурчета избиха в крайчетата на устните му, когато проговори с усилие.

— Анабел. О, обич моя, обич моя…

Тя го прониза свирепо, забивайки острието дълбоко в сърцето му. Тялото на Малкълм потръпна конвулсивно. Главата му се отметна назад, очите му се забелиха. С безстрастно лице, Анабел се наведе над него и извади Черната книга от колана му. Без да го погледне втори път, тя се обърна и излезе от църквата, изчезвайки от образа в гадателския кристал.

— Къде отиде? — Джулиън едва разпозна собствения си глас. — Последвай я, използвай кристала…

— Той не може да проникне през толкова много черна магия — отвърна кралицата. Лицето й грееше, сякаш току-що бе видяла нещо прекрасно.

Джулиън се отдръпна, потръпвайки… то беше по-силно от него. Повече от всичко искаше да отиде, залитайки, и да повърне. Ала кралицата щеше да го сметне за проява на слабост. Така че той откри една стена и се облегна на нея.

Кралицата стоеше, подпряла длан на златната купа, и му се усмихваше.

— Видя ли как Фейд дори не вдигна ръка, за да се защити? Това е любовта, сине на тръните. Приветстваме дори най-жестоките удари и докато кръвта ни изтича от тях, прошепваме своята благодарност.

Джулиън се напрегна.

— Защо ми го показа?

— Искам да сключа сделка с теб — отвърна тя. — И има неща, за които не би трябвало да си в неведение, когато го направим.

Джулиън се опита да успокои дишането си, заповядвайки си да отиде по-дълбоко в главата си, да се върне към най-лошите си спомени. Намираше се в Залата на Съглашението, беше на дванайсет години и току-що беше убил баща си. Беше в Института и току-що бе открил, че Малкълм е отвлякъл Тави. Беше в пустинята и Ема му казваше, че обича Марк; Марк, не него.