Оливер Боуден - Подземен свят

И така, Фредерик Абърлайн се примири, че има неща, които не може да промени, но се зарече да се бори за нещата, които може да промени, и се чувстваше благодарен, задето е способен да различи едното от другото. Междувременно Хенри Грийн бе изградил общност от предани информатори в Уайтчапъл. Абърлайн се присъедини към мрежата му — понякога получаваше, друг път предаваше сведения.

С други думи, ситуацията беше взаимноизгодна. И за пръв път след бъркотията с подземната железница новоизлюпеният сержант Абърлайн смяташе, че отбелязва напредък и прави нещо добро за света.

Дори срещна жена — Марта — влюби се и се ожени. Ала тук, за жалост, добрата сполука му изневери.

— Какво има, Фреди? — попита Обри, чиято усмивка помръкна при вида на покрусеното лице на приятеля му. — Не идваш просто да ни навестиш, нали? Искаш да споделиш нещо? За теб и Марта? Да не би да сте се разделили?

Фреди пъхна длани между коленете си. Беше станал майстор на дегизировката. В Уайтчапъл често се налагаше да се прокрадва по улиците незабележим и неузнаваем. Уменията му се бяха оказали неоценими за мрежата на Хенри. Прииска му се и сега да има маска, та да не се чувства толкова безпомощен.

— Не, Обс, и не мога да ти опиша как мечтая просто да се бяхме разделили, защото обичната ми Марта щеше да е жива…

— О, Фреди… — отрони госпожа Шоу от прага. Влезе бързо, остави подноса с чая върху масата, коленичи до Абърлайн и го улови за ръката. — Толкова съжаляваме…

Обри се изправи със скръбно лице.

— Ужасно е наистина. Оженихте се едва преди няколко месеца…

Абърлайн прочисти гърло.

— Разболя се от туберкулоза.

— Съчувствам ти от цялото си сърце, Фреди. С Обри все си повтаряхме, че сте родени един за друг…

— Да, госпожо Шоу, бяхме родени един за друг.

Поседяха мълчаливо и след малко, чудейки се какво да прави, госпожа Шоу сервира чая. После отново се възцари печално мълчание.

— А сега, Фреди? — попита най-сетне Обри.

Абърлайн остави чашата и чинийката върху масата. Само чаените листенца знаеха какво му е подготвило бъдещето.

— Времето ще покаже, Обри. Времето ще покаже — отговори той.

Минаха седмици. Близнаците оставиха своя отпечатък в Лондон. Въпреки възраженията на Иви Джейкъб основа банда — „Топовете“ — и я наложи като значима сила в града. Освободиха бездомните хлапета и убиха Рексфорд Кейлък — известен главатар на шайка. Създадоха тайна щабквартира и спечелиха доверието на Фредерик Абърлайн, който им обеща да не забелязва дейността им.

И докато Джейкъб затвърждаваше репутацията на бандата си, Иви насочи усилията си към откриването на райската частица.

— А! Поредната вълнуваща нощ у дома! — подхвърли брат ѝ една вечер, сварил я над купчина писма, карти и други документи. Вероятно не обърна внимание, че и тя закопчава тайното си острие.

— Всъщност излизам. Открих райската частица — заяви гордо Иви.

Както винаги Джейкъб не се впечатли.

— Какво може тази? — подбели очи той. — Да изцелява болни? Да отблъсква куршуми? Да контролира населението?

— Артефактите са опасни, Джейкъб. Особено в ръцете на тамплиерите.

— Говориш като татко.

— Ще ми се да беше така…

Посочи снимка на Люси Торн върху масата. Напоследък все по-често се взираше в нея, спомняйки си страховитата жена, която бе видяла на товарното пристанище.

— Тази нощ Люси Торн очаква пратка. Тя е експертът по окултизъм на Старик. Почти сигурна съм, че ще ѝ доставят райската частица, за която спомена сър Дейвид Брустър.

— Звучи забавно. Да дойда ли с теб? — въодушеви се Джейкъб, надушил екшън.

— Обещаваш ли да се придържаш към плана?

— Кълна се.

Не след дълго от покрива на пристанищен склад наблюдаваха как разтоварват сандъци на главния док под тях. Ето я, помисли си развълнувана Иви. Люси Торн. Окултистката бе облечена в обичайното черно. Иви се запита дали е в траур за изгубената райска частица на Брустър.

Гласът ѝ стигна до тях. Сочеше сандък и със заповеднически глас наставляваше един от подопечните си:

— Съдържанието му струва повече от твоя живот и от живота на цялото ти семейство. Разбираш ли?

Мъжът кимна. Удвои охраната и се обърна към нея:

— Има няколко документа за господин Старик, госпожице Торн. Елате с мен, ако обичате.

Тя го последва неохотно. От наблюдателницата си Иви и Джейкъб прецениха ситуацията.

— Пратката ѝ е в сандъка — каза Иви.

Обходиха с поглед дока и забелязаха тамплиерски стрелци по покривите. Междувременно натовариха ценния сандък в открит конски впряг. Страж стискаше поводите. Други двама мърмореха мрачно колко безцеремонна е Люси Торн и се чудеха какво ли съкровище има в сандъка.