Оливер Боуден - Подземен свят

Тръгнаха по тясната просека между рафтовете, отрупани с красиви предмети — прашни книги, порцеланови сервизи, хербаризирани цветя в стъклени рамки, чиито имена все още помнеше от Амритсар благодарение на майка си. Погледите им се срещнаха и той се почуди колко ли грижливо са били подбрани и подредени предметите. Все пак Пяра очевидно беше идвала тук по-рано. Продължиха напред. Тя му сочеше вещи, които предполагаше, че ще го заинтригуват — поднос с разглобени часовници, който също го върна в детството, когато часове наред се занимаваше със счупени часовници и играчки с часовников механизъм; бюро, огънато под тежестта на кристални топки, сякаш в магазина са гостували ясновидци — друга тема, очаровала го в детските години.

Майка му го поведе към дъното на магазина и дръпна дебела завеса, спускаща се от тавана до пода. Зад нея се намираше работният кабинет. Въведе го вътре и му подаде албум за хербарии:

— Ето ти едно типично британско развлечение.

Той го разтвори и видя, че е празен.

— Ти ще го попълниш — каза му тя.

— Помня как у дома събирахме цветя, мамо.

— Всички имат символично значение, знаеш.

— Често ми го повтаряше.

Пяра се засмя и ръката ѝ описа дъга, обхващайки мястото.

— Е, как ти се струва? — попита.

Той я погледна с чувството, че сърцето му ще се разтопи от обич.

— Харесва ми — отговори.

Върху масата в кабинета лежаха сгънати дрехи и свитък. Тя го вдигна и му го подаде.

— Това са документите за магазина. Твой е.

— Хенри Грийн — прочете той. — Това ли е новото ми име?

— Винаги си харесвал името Хенри и все пак носиш зелена шапка — усмихна се Пяра. — Английско име за английски антиквар. Добре дошъл в новия си живот, Хенри. Оттук ще направляваш асасинската съпротива в града и мрежата си от информатори. Кой знае? Нищо чудно и да продадеш нещичко. А сега… — Тя взе купчината дрехи. — Облекло, с което най-сетне можеш да се гордееш.

Обърна се, докато той се преоблече, и после го огледа възхитена — стройна фигура в свободна копринена роба, обточена със златен ширит, кожен пояс и меки чехли.

— Край с босите крака, Джаядип, или по-скоро… Хенри. Дойде ред и на финалния щрих, завършващ картината.

Посочи кутията, която също лежеше върху масата. Хенри я беше виждал преди и знаеше какво точно съдържа. Взе я със смесица от благодарност и вълнение, отвори я и разбира се, в нея беше старото му асасинско острие. Закопча го на китката си, наслаждавайки се на познатото, ала отдавна неизпитвано усещане.

Вече не беше Призрака. Сега беше Хенри Грийн.

Така се представи и на близнаците, когато се срещнаха на покрива с изглед към града.

— Двама асасини — констатира той. — Еднакъв ръст. Мъж и жена. Двайсетгодишни. Дяволски усмивки. Сигурно сте близнаците Фрай.

Прецени ги от пръв поглед. Да, усмивките бяха съвсем а ла Итън. Разликата обаче веднага се набиваше в очи. Джейкъб изглеждаше самонадеян, нетърпелив, грубоват — несъмнено противоречива личност. Иви, от друга страна…

— А ти си? — попита тя.

Той се поклони леко и вятърът развя широката му роба.

— Хенри Грийн на вашите услуги, госпожице. Разбрах, че баща ви е починал, и ви поднасям съболезнованията си.

— Благодаря. — Тя сведе тъжно глава, но след миг вдигна отново поглед и той се потопи за момент в него, преди с неохота да изплува на повърхността.

— Какво знаеш за Крофърд Старик? — изтръгна го от унеса Джейкъб и с леко раздразнение, че магията се е разсеяла, Хенри насочи вниманието си към брата.

— Съветът ли иска информация? — предположи той.

— Трябва да освободим Лондон. Да осигурим по-добро бъдеще за гражданите му.

Убеждението озари лицето и очите на Иви и — невероятно! — то стана още по-красиво.

— Съветът, слава богу, се вразуми и те изпрати да ни помогнеш.

— Да, слава богу — додаде Джейкъб с тон, познат на Хенри.

Млади ентусиасти, които го смятаха за безполезен индийски магазинер…

Все пак продължи:

— Опасявам се, че новините не са приятни. Днес Старик оглавява най-непробиваемата тамплиерска мрежа в Западния свят. Обхваща целия град. Всяка класа, всеки квартал, всяка индустрия, бандите…

Джейкъб изпъчи гърди.

— Винаги съм смятал, че от мен ще излезе чудесен главатар на банда. Строг, но справедлив. Изрядна униформа. Обединение на обезправени аутсайдери под едно име. Това е разковничето, Иви! Ще ги спечелим на наша страна.

Иви му хвърли добре отрепетиран укоризнен поглед.