Оливер Боуден - Подземен свят

Ще продължи да трупа знания в библиотеката на баща си в Кроли. Ще открие всички артефакти и ще ги впрегне в услуга на човечеството. За добро, не за зло.

— Не можеш да спреш Старик — каза Брустър, обронил глава върху коленете ѝ. — Госпожица Торн вече намери още една райска частица, по-могъща от предишната.

— Ще взема и нея — заяви Иви, по-сигурна от когато и да било.

— Борим се да се сдобием с онова, което не можем да отнесем със себе си — отрони Брустър. — Такава е природата ни.

И склопи очи. Иви извади кърпичката си и изпълни ритуала в памет на церемонията с перото на Алтаир, за която баща ѝ разказваше — натопи кърпичката в кръвта на Брустър, сгъна я и я прибра във вътрешния джоб на жакета си.

В същия момент всичко се случи отведнъж — трима стражи нахълтаха в лабораторията, видяха телата и разбраха тутакси, че е влязъл неканен гост.

Иви се изправи, острието ѝ изскочи от ножницата и тя приклекна, готова за битка. Зарядът в помещението сякаш се нагнети, артефактът се изду от ненадейния приток на енергия и избухна.

Иви се хвърли под плота, върху който стоеше лабораторната стъкленица, който ѝ послужи като щит. Стражите обаче не извадиха такъв късмет. Летящите отломки ги обсипаха и те изчезнаха сред кървава мъгла, срутени греди и етажерки. Иви излезе от укритието си и хукна към вратата точно когато започна верижната реакция. Гръмоотводите се възпламениха, машините експлодираха с глух пукот.

Навън тя си пое облекчено дъх, доволна, че е сред хората, бягащи от взривовете, разтърсили фабриката.

— Каква беше тази експлозия?

Както се бяха договорили, Джейкъб я чакаше на товарната гара. Той, изглежда, също не беше стоял със скръстени ръце. Бойното кръщене и на двамата бе преминало успешно.

— Райската частица се взриви и отнесе лабораторията — обясни Иви.

Джейкъб сви устни.

— Магическата буца хиперболизиран метал? Шокиран съм!

Тя подбели очи. Нощ след нощ му четеше от старите ръкописи! Опитваше се да го просвети! Напразни усилия наистина.

— Това, че не цениш артефактите, не значи…

Старият спор аха да избухне наново, ако не се беше появил Джордж Уестхаус.

— Всичко се разви по план? — попита сардонично той.

— Имаше известни… усложнения — отвърна сконфузено Иви.

— Лабораторията експлодирала — докладва Джейкъб, повдигайки вежда към сестра си. — Ако си търсиш изкупителна жертва, обвинявай нея.

— Ти извади влака от релсите — напомни му Джордж.

— Така ли? — възкликна Иви.

Джейкъб сви рамене.

— Е, влакът дерайлира, а аз по случайност бях на местопроизшествието. Убих жертвата си.

Значи Рупърт Ферис от „Ферис Айрънуъркс“ — тамплиерска компания, експлоатираща деца — беше мъртъв.

— Брустър също е покойник — додаде Иви.

— Накратко, мисията е успешна въпреки усилията ви — заключи Джордж.

— А Лондон? — разпери ръце Джейкъб.

Иви погледна към брат си. За нея събитията през тази нощ бяха като откровение, сочещо ѝ пътя напред. Същото прозрение ли бе споходило и Джейкъб?

— Какво за Лондон? — попита предпазливо Джордж.

— Губим си времето тук. — Джейкъб посочи коловозите и околността.

Лондон бе наблизо и все пак недостижим.

— Знаеш не по-зле от мен, че през последните сто години в Лондон властват тамплиерите. Все още са твърде силни. Имай търпение.

Итън мислеше другояче, спомни си Джордж, видял вярата на приятеля, оживяла в близнаците.

— Но тамплиерите са открили нова райска частица — каза Иви.

Джордж сви рамене.

— Сър Дейвид е мъртъв. Не знаят как да я използват. Съветът ще ни напътства. Разумен подход, който баща ви би одобрил. Ще се видим отново в Кроли.

Посърнали и недоволни, близнаците изпратиха Джордж с поглед. Позовавайки се на Съвета, възрастният асасин бе потушил пламъка, лумнал в сърцата им. И двамата знаеха, разбира се, че баща им не би споделил мнението на далечните асасински старейшини. И двамата знаеха също, че не възнамеряват да се съобразяват нито с Джордж Уестхаус, нито със Съвета.

Край тях изтрака бавен влак и наду свирка.

— Какво ни спира? — кимна Джейкъб към него. — Лондон очаква да го освободят. Забрави за Кроли.

— Татко би искал да се вслушаме…

— О, татко ! В Лондон ще продължим делото му! Ще изпълним заръката му!

— Да освободим бъдещите поколения от властта на тамплиерите! Знаеш ли, Джейкъб Фрай, възможно е да си прав…

— Тръгваме ли?

— Да.

Двамата затичаха и се метнаха във влака за Лондон.