Сара Маас - Кулата на зората

Несрин я попита нещо на халха, вероятно същия въпрос.

Тънък белег разсичаше гърлото на лечителката. Дълъг около седем-осем сантиметра.

Каол веднага се досети какво оръжие го бе причинило. И всички вероятни причини, които избухнаха в главата му, бяха твърде неприятни.

Несрин се умълча, вперила взор в двама им.

Лечителката се завъртя на пета и отиде до бюрото край прозорците, където седна и придърпа към себе си лист пергамент от спретнатата купчина в ъгъла.

Каквито и да бяха лечителките, хаганът се оказваше прав за едно: определено не се прекланяха пред властта му. Нито пък се впечатляваха от благороднически титли и политическо влияние.

Тя отвори някакво чекмедже, намери стъклена писалка и я задържа над хартията.

— Име.

Нямаше акцент — или поне акцента, присъщ за тези ширини.

— Каол Уестфол.

— Възраст.

Този акцент. Беше от…

— Фенхароу.

Писалката й замръзна.

— Възраст.

— Ти си от Фенхароу?

Какво правиш тук, толкова далеч от родината?

Тя го стрелна студено, безучастно.

Каол преглътна и отговори:

— Двайсет и три.

Лечителката вписа нещо.

— Опиши откъде започва травмата.

Насечени, отривисти думи. Нисък, гърлен глас.

Дали не я бяха обидили, възлагайки й неговия случай? Дали не бе имала друг ангажимент, преди да я изпратят тук? Внезапно си спомни за дяволитата усмивка на Хасар миналата вечер. Явно принцесата бе знаела, че тази жена не си губи времето в любезности.

— Как се казваш?

Въпросът дойде от Несрин, чието лице започваше да се сковава.

Лечителката я огледа неподвижно, примигвайки, сякаш чак сега я забелязваше.

— Ти… оттук ли си?

— Баща ми е оттук — обясни Несрин. — Преселил се в Адарлан, оженил се за майка ми и сега имам семейство там. И тук. — Тя прикри с впечатляващ успех всяка следа от ужас при мисълта за тях, добавяйки вежливо: — Казвам се Несрин Фалик. И съм капитан на кралската стража на Адарлан.

Изненадата в очите на лечителката като че ли отстъпи място на предпазливост. Въпреки това тя върна погледа си към Каол.

Знаеше кой е. Изражението й го показваше — преценяващата й строгост и мнителност. Знаеше, че някога бе носил същото звание, а сега беше нещо друго. Така че името, възрастта… въпросите й бяха бутафорни. Или просто бюрократична глупост. В което той не вярваше.

Жена от Фенхароу, дошла на случайна среща с двама членове на адарланския кралски двор…

Каол лесно прочете мислите й. Видя двама им с Несрин през очите й. Представи си откъде бе получила белега на шията си.

— Ако не искаш да си тук — каза й грубо той, — изпрати някой друг.

Несрин се извърна към него.

Лечителната просто задържа погледа му.

— Никой друг не може да свърши тази работа.

Неизречените й думи като че съобщаваха останалото: изпратили им бяха най-добрата си лечителка.

А непоколебимата й, самоуверена стойка го доказваше. Тя пак приготви писалката си.

— Опиши откъде започва травмата.

Някой почука отривисто на вратата на всекидневната, прорязвайки тишината. Каол подскочи и се смъмри наум, задето не бе чул стъпки.

В стаята влезе принцеса Хасар, облечена в зелено и златисто, подсмихвайки се като котка.

— Добро утро, лорд Уестфол. Капитан Фалик. — С полюшваща се в такт с наперената й походка плитка Хасар отиде до лечителката, която я измери с нещо като раздразнение, преди принцесата да се наведе, за да я целуне по двете бузи. — Обикновено не си толкова кисела, Ирен.

Ето — име.

— Не си изпих кахвето тази сутрин.

Гъстата, горчива напитка, която Каол беше изгълтал насила със закуската си. Постепенно се свиквало с вкуса й, беше му обяснила Несрин, когато я попита след това.

Принцесата се опря на ръба на бюрото.

— Не дойде на вечеря снощи. Кашин се нацупи.

Раменете на Ирен се стегнаха.

— Трябваше да се подготвя.

— Ирен Тауърс, заключена в Торе заради работа? Ще умра от смайване.

Тонът на принцесата му разкри достатъчно. Най-добрата лечителна в Торе Сесме се бе превърнала в такава с усърден труд.

Хасар върна погледа си към него.

— Още сте в количката?

— Лечението отнема време — обясни кротко на принцесата Ирен. В тона й нямаше нито капка сервилност или страхопочитание. — Едва сега започваме.

— Значи си приела?

Ирен стрелна пронизващо принцесата.

— Тъкмо оценявах състоянието на лорд Уестфол. — Тя посочи с брадичка към вратата. — Да те потърся ли, щом приключа тук?

Несрин отправи предпазлив, изпълнен с удивление поглед към Каол. Лечителка гонеше принцеса на най-могъщата империя в света.