Тери Пратчет - В черно като полунощ

Беки вдигна ръка.

— Извинете, госпожице?

— Още нещо ли има, Беки?

Беки се изчерви и припряно зашепна с дружката си. Обърна се към Тифани още по-червена, но въпреки всичко решена да завърши започнатото.

— Нали не може човек да загази само ако попита нещо, а, госпожице? Тъй де, само ако зададе един въпрос, а?

Ще бъде „Как да стана вещица, като порасна“, помисли си Тифани, защото обикновено беше така. Момичетата я гледаха как лети на метлата и си мислеха, че това е то да си вещица. На глас отвърна:

— Не и от мен със сигурност. Хайде, питай!

Беки Прошка заби очи в обувките си.

— Имате ли си нагон, госпожице?

Едно от необходимите вещерски умения е способността да не позволиш изражението ти да издаде какво мислиш и най-вече да не допускаш, ама при никакви обстоятелства, да се вдърви като дъска. Тифани успя да отговори, без изобщо да ѝ трепне гласът и без никаква следа от смутена усмивчица.

— Това е много интересен въпрос, Беки. Може ли да зная защо се интересуваш?

На момиченцето явно му олекна доста сега, когато въпросът, тъй да се каже, беше станал обществено достояние.

— Ами, госпожице, аз попитах баба дали мога да стана вещица, като порасна, и тя рече, че нямало да ми се ще, понеже вещиците нямали нагон, госпожице.

Тифани трескаво запрехвърля мисли, изправена пред двата тежки кукумявски погледа. Това са фермерски щерки, разсъди тя, така че със сигурност са виждали как се окотва котка. Трябва да са виждали и обагняне, а сигурно и отелване, което си е шумна работа и трудно се пропуска. Те знаят за какво ме питат.

В този момент Нанси се намеси с:

— Ама ако е вярно, госпожице, бихме искали да си ни върнете цветята, понеже така може да станат зян, без да се обиждате, пък то нали ви ги показахме вече… — Тя отстъпи припряно. Тифани се изненада от собствения си смях. Отдавна не се беше смяла. Хората обърнаха глави да видят какъв е майтапът, а тя успя да хване двете момиченца, преди да са избягали, и ги завъртя към себе си.

— Браво на вас двечките! — искрено ги похвали тя. — Радвам се да видя проява на здрав разум от време на време. Никога не се колебайте да задавате въпроси. А отговорът на този за нагона е, че вещиците са като всички останали, но често са толкова заети да хвърчат напред-назад, че не им остава време да се замислят за това.

На момиченцата явно им олекна, че делото им не е било съвсем нахалост, и Тифани се подготви за следващия въпрос, който отново дойде от Беки.

— А имате ли си либе, госпожице?

— Точно в момента не — хладнокръвно отвърна Тифани, налагайки си безизразност. Подаде им букетчето. — Но кой знае, ако сте го направили както трябва, току-виж, си намеря и тогава вие със сигурност ще излезете по-добри вещици от мен.

Двете момиченца светнаха при тази ужасна проява на безочливо ласкателство и въпросите секнаха.

— Струва ми се — продължи Тифани, — че всеки момент ще започне търкалянето на кашкавалените пити. Сигурна съм, че не ви се ще да го пропуснете.

— Да, госпожице — хорово отвърнаха момиченцата. Точно преди да си тръгнат, изпълнени с облекчение и увереност, Беки потупа Тифани по ръката.

— Сложно е с либетата, госпожице — сподели тя с дълбоката убеденост на дългогодишния опит, който, доколкото знаеше Тифани, се свеждаше до осем години на белия свят.

— Благодаря — отвърна Тифани, — непременно ще го имам предвид.

Що се отнася до забавленията на съборката, като обичайното гримасничене през конски хамут или бой с възглавници върху хлъзгав кол, или даже лов на жаби с уста, е, Тифани се примиряваше с тях или просто не им обръщаше внимание. Впрочем по-скоро предпочиташе да не ги забелязва. Търкалянето на питите обаче наистина ѝ харесваше — тоест хубаво търкаляне чак до края на склона, макар и не през Великана, защото след това никой нямаше да иска да ги яде.

Питите бяха твърди, понякога специално направени за надпреварата, и направилият победната кашкавалена пита, която стигаше до края невредима, печелеше колан със сребърна тока и всеобщо възхищение.

Тифани беше майстор на сирената, но никога не участваше в съревнованието. Вещиците не можеха да се включат в надпреварата, защото ако спечелеха (а тя знаеше, че е правила пита-две, които биха могли да спечелят), всички щяха да кажат, че не е честно, понеже са вещици. Е, неколцина щяха да го кажат, но всички щяха да си го мислят. А ако не спечелеше, хората щяха да мърморят: „Що за вещица не може да направи една пита, дето да надвие обикновените пити, направени от обикновени люде като нас?“