Урсула Ле Гуин - Хроники на Западния бряг- цялата трилогия

— Съмнявам се, че някога ще успея да го направя — въздъхнах и обясних: — Защото би означавало да се върна там.

— Защо не? — попита Каспро и смръщи вежди.

— Аз съм избягал роб.

— Гражданите на Урдайл са свободни хора — все така намръщено каза той. — Никой не може да ги обявява за роби, където и да идат.

— Но аз не съм гражданин на Урдайл.

— Ако дойдеш с мен в Камарата на общините, ще се застъпя за теб и ще станеш гражданин още утре. Тук е пълно с бивши роби, които пътуват свободно до Асион и градовете-държави като граждани на Урдайл. Но като става дума за история, ще намериш по-добри материали в тукашния университет, отколкото в градовете-държави.

— Те не знаят какво да правят с тях — отвърнах натъжено, припомнил си бях архивите и свитъците, които бяхме пренасяли в Светилището на предците.

— Може пък ти да им покажеш какво да правят с тях, като му дойде времето — рече Каспро. — Но първата стъпка е да станеш гражданин. След това — да те запишем в Университета:

— Каспро-ди, аз нямам много пари. Мисля, че първото, което ще направя, е да си намеря работа.

— Е, имам решение и на този въпрос, стига Грай да се съгласи. Предполагам, че пишеш добре, нали?

— О, да — отвърнах и си спомних безмилостните уроци на Еверра.

— Нужен ми е книгописец. Човек с наистина добра памет може да ми е от голяма полза, тъй като напоследък зрението ми взе да отслабва. — Каза го безгрижно и тъмните му очи останаха ясни, но лицето му трепна едва забележимо и видях, че Грай го поглежда разтревожено. — Например… ако ми потрябва цитат от Дениос за някоя лекция, а не мога да си спомня какво идва след „И лебедите нек’ на север да отлитат…“

Подхванах строфата:

— Ох! — възкликна Мемер. — Обожавам тази поема!

— Естествено — каза Каспро. — Макар че не е от най-известните, ако изключим неколцина носталгично настроени южняци.

Спомних си за един носталгичен северняк, Таддер, който ми бе дал томче на Дениос, където прочетох тази поема. Каспро продължи:

— Мисля, че сигурно ще е ужасно удобно да разполагам с жива антология на литературата. Стига подобна работа да те привлича, Гавир. Но ако нещо не ти е по сърце, кажи ми и аз сам ще си направя справката. Имам доста книги. А и ти ще имаш възможност да се учиш в Университета. Какво смяташ, Грай?

Жена му седеше на плочите до Мелле. Пресегна се, улови го за ръката и няколко секунди двамата се гледаха с безгранична любов.

— Чудесна идея — каза Грай.

— Имаме няколко свободни стаи — каза ми Каспро. — Една сме дали на Мемер, докато иска да остане при нас — поне до края на идната зима. Има и няколко стаи на тавана, там доскоро бяхме настанили две млади студентки от Бендраман. Но те се върнаха в Дерисова вода, за да се похвалят пред жреците с познанията си, така че стаите са свободни. Изцяло на ваше разположение.

— Оррек — рече жена му, — дай на Гавир време да помисли.

— Понякога е опасно, ако оставиш човек да помисли — подметна той. Погледна ме с усмивка, с която едновременно се извиняваше и ме предизвикваше.

— Ами аз… ами ние… за мен ще е… — Нямах сили да довърша изречението.

— А за мен ще е голяма радост да имаме дете в къщата — каза Грай. — Особено Мелле. Стига да е съгласна.

Мелле я погледна, после извърна очи към мен.

— Мелле — казах, — нашите домакини ни канят да останем при тях.

— При Шетар?

— Да.

— И при Грай? И при Мемер?

— Да.

Тя не отговори, само кимна и продължи да гали гъстата козина на лъвицата. Шетар похъркваше.

— Е, значи се разбрахме — заяви Каспро, сега планинският акцент много му личеше. — Вземете си нещата от гостилницата и елате тук.

Все още се колебаех.

— Нали си ме виждал, неведнъж в живота си, в твоите „спомени“, да произнасям името ти? Не дойде ли тук заради мен? — попита той тихо, но пламенно. — Ако има сила, която да ни води, защо трябва да й се съпротивляваме?

Грай ме гледаше с трогателно съчувствие.

Мемер кимна усмихнато на Каспро и се обърна към мен:

— Да знаеш, много е трудно да се спори с него.

— Ами аз… аз не споря — измънках. — Само че… — И млъкнах.

Мелле стана и се сгуши до мен на пейката.

— Клюнчо — прошепна. — Не плачи. Всичко е наред.

— Зная — казах и я прегърнах. — Вече всичко е наред.