Марк Лоуренс - Колелото на Осхайм

Сигурно се обърнах в седлото поне хиляда пъти. Ако бях жената на Лот, солният стълб щеше да се издига на прага на Содом. Не знаех какво търся: черни демони, извиращи от дюните, или вълна от месоядни скарабеи… Спомних си как Червените викинги ни преследваха в Осхайм, сякаш преди цял един живот, и наполовина очаквах те да изникнат на върха на някоя дюна с размахани брадви. Но каквито и картини да рисуваше страхът ми, хоризонтът си оставаше упорито пуст и лишен от заплаха. Виждах само ариергарда на ха’тарите, подсилен по искане на шейха.

Шейхът продължи да ни пришпорва до късно през нощта, докато накрая пръхтенето на камилите го убеди да спре за почивка. Седях и отпивах вода от един мях, докато хората на шейха вдигаха лагер с пестеливи, отработени движения. Големи палатки бяха свалени от гърбовете на камилите и разпънати, а въжетата им вързани за плоски колчета, достатъчно дълги, за да се закрепят добре в пясъка. Бяха накладени огньове от камилски тор, събиран по време на пътуването. Лампи бяха запалени и сложени под навесите на входа на палатките — за палатката на шейха лампите бяха сребърни и в тях гореше земно масло. Бяха разопаковани казани, бяха разпечатани делви, даже една малка печка бе поставена над свои собствени горелки. Въздухът се изпълни с аромат на Подправки, някак си по-чужд дори от дюните и странните звезди над нас.

— Те колят овцете. — Махуд се беше приближил зад мен и гласът му ме накара да подскоча. — Татко ги караше по целия този път, за да впечатли шейх Калийд и останалите на срещата. Казах му, прати хора напред да доведат овце от Хамада. Но не, той искаше да нагости Калийд с наше овнешко, каза, че онзи щял да разбере, ако има измама. Пустинното овнешко е жилаво, но си има свой собствен вкус. — Докато говореше, гледаше ха’тарите. Сега те патрулираха пешком по облените в лунна светлина пясъци и си подвикваха от време на време с меки и мелодични звуци. — Татко ще иска да те разпита откъде идваш и кой ти е дал това гибелно послание, но това е разговор за след ядене, разбираш ли?

— Да. — Така поне имах известно време да съчиня подходящи лъжи. Ако им кажех истината къде съм бил и какво съм видял… ами, стомасите им щяха да се преобърнат и да им се прииска да не са яли.

Махуд и още един от синовете на шейха седнаха до мен и запушиха, подавайки си една дълга лула, изкусно издялана от морска пяна, в която, ако се съдеше по миризмата, горяха боклуци. Когато ми я предложиха, отказах с махване на ръка. След половин час се поотпуснах и се изпънах на земята, вслушвайки се в далечните ха’тари и взирайки се нагоре към яркия звезден рой. Не е нужно да прекараш дълго в Ада, за да се сведе определението ти за добра компания до „да не са умрели“. За пръв път от цяла вечност се почувствах уютно.

С времето тълпата около казаните за готвене оредя и редица носачи отнесе продуктите от целия този труд в най-голямата палатка. Отекна гонг и братята около мен се надигнаха.

— Утре ще видим Хамада. А тази вечер ще пируваме. — Махуд, слаб и навъсен, изтръска лулата си в пясъка. — Пропуснах да се видя с много стари приятели на срещата в оазиса тази вечер, принц Джалан. Брат ми Яхмин трябваше да се срещне с годеницата си. Въпреки че той, изглежда, е доста доволен да отложи тази среща, поне с ден-два. Да се надяваме, за твое собствено добро, че предупреждението ти ще се окаже основателно, иначе баща ми ще се е изложил. И да се надяваме, за доброто на нашите братя в пясъците, че грешиш. — С тези думи той тръгна към сияещата палатка и аз го последвах.

Отметнах платнището, люшнало се след Махуд, и застинах, все още полуприведен и заслепен от светлината на двайсетина фенера. Върху пясъка бе постлан пищен килим от тъкана коприна в ярки червено-зелени шарки и на него бяха наредени по-малки килимчета там, където човек би очаквал да стоят масата и столовете. Семейството и свитата на шейх ал’Хамид седяха около един централен килим със сребърни чинии по него, всичките отрупани с храна: ароматен ориз в купчини от жълто, бяло и зелено; купи с фурми и маслини; мариновани, сушени, сладки резенчета камилско месо, печени на открит огън и поръсени с прашеца на пустинна роза; и десетина други блюда с кулинарни мистерии.

— Сядай, принце, сядай! — Шейхът посочи към моето място.

Сепнах се, щом за първи път осъзнах, че половината компания, настанена около този пир, са жени. При това млади и красиви жени, облечени в неприлично количество коприна. Изобилие от злато покриваше деликатните китки под формата на блестящи гривни, а изящни обици се спускаха като водопади от множество листенца, за да покрият голите рамене или да се съберат във вдлъбнатините зад ключиците.