Энн Райс - Вещиците - Лашър

— Да ти кажа честно, не знам — отвърна той и погледна печално Майкъл. — Просто не можех да го убия. — Гласът му стана толкова тих, че едва се чуваше. — Не можех.

— Ами орденът? Какво ще стане с тях?

— За ордена вече не знам какво да предполагам. Получих съобщение да се обадя в Амстердам и в Лондон, да се върна. Но няма да ида. Юри ще разбере какво става. Той тръгна тази сутрин. Едва се откъсна от Мона, но се налагаше. Обеща да ни се обажда всяка вечер. Така е запленен от нея, че само тази мисия успя да го накара да замине. Ще се опита да се срещне със Старшите, решен е да разбере какво се случва в действителност, дали Столов и Норган са изпратени да отведат онова същество, и ако е така, Старшите ли стоят зад действията им.

— А ти какво мислиш, по-скоро какви са подозренията ти?

— Честно да ти кажа, не зная. Понякога си мисля, че съм прекарал целия си живот като инструмент в ръцете на други, че те скоро ще дойдат и ще приключат с мен, както стана с двамата лекари. Тогава ти не бива да се намесваш. Не можеш да сториш нищо. Досега смятах ордена за група стари изследователи, които събират ценна информация. Никога не съм мислил, че той има някаква окултна цел! Не бих могъл да го предположа. Смятах, че Столов и Норган сами са решили да размножават това същество. Мислех, че когато са се добрали до медицинската информация, някак са се поддали на изкушението, както стана и с Роуан. Искали са да видят чудото. Сигурно са се чувствали точно като нея, когато отведе съществото от тази къща. „Учените само ще подхранят злото, учените ще го възвисят високо.“

— Да, вероятно. Просто са се натъкнали на опасно и невероятно откритие и са решили да предадат доверието на останалите. Излъгали са Старшите.

— Не зная. Вече не участвам във всичко това. Каквото и да става, аз няма да разбера.

— Ами Юри? Могат ли да го наранят?

Аарън въздъхна.

— Казаха, че ще го приемат обратно. Той не се страхува, това е сигурно. Отиде в Лондон да се срещне с тях. Мисля, че може да се грижи сам за себе си.

Майкъл си спомни за Юри, за краткото им познанство. Видя цяла поредица от мимолетни образи, които до един оставяха впечатление за невинност, упоритост и сила.

— Не се тревожа много за него най-вече заради Мона — продължи Аарън. — Той иска да се върне при нея, затова ще е много предпазлив.

Майкъл се усмихна и кимна.

— Да, звучи логично.

— Надявам се, че ще открие отговора. В момента е обсебен от тази загадка — какво стана с ордена, със Старшите, каква е била целта на всичко това. Но после може би Мона ще го спаси така, както Беатрис спаси мен. Странно, нали? Що за мощ притежава това семейство. Мощ, която обаче няма нищо общо с… него.

— А няма ли някой да дойде да търси Столов и Норган?

— Не. Казах ти, забрави за тях. Юри ще се погрижи. Няма никакви доказателства, че са били в къщата. Никой няма да ги търси, нито ще разпитва. Ще видиш.

— Изглеждаш много облекчен, но не и щастлив — отбеляза Майкъл.

— Е, мисля, че е малко рано да съм щастлив — тихо рече Аарън. — Но определено съм по-добре отпреди. — Замисли се за момент. — Не съм готов да се откажа от онова, в което съм вярвал цял живот, само защото двама мъже са вършили зло.

— Но нали и Лашър го каза — настоя Майкъл. — Каза, че това е истинската цел на ордена.

— Да, но това е било много, много отдавна. Било е в друго време, когато хората са вярвали в неща, в които днес никой не вярва.

— Да, предполагам, че е така.

Аарън въздъхна и сви рамене.

— Юри ще разбере всичко и ще се върне при нас.

— Ти май наистина не се притесняваш, че могат да го наранят. Ако се окажат лоши момчета, разбира се.

— Не — отвърна Аарън. — Не мисля, че ще направят подобно нещо. Все пак ги познавам… донякъде… след всички тези години.

Майкъл замълча.

— Пък и знам, че вече не съм един от тях — продължи Аарън. — Сега моят дом е тук. Ще остана с Беа и моето семейство. А за останалото… за Таламаска, за тайните, за целите й… Не знам. Не ме интересува. Май спря да ми пука още по Коледа, когато Роуан изгуби първия рунд в тази битка. А съвсем спря да ме интересува, когато я видях бледа като смъртник на носилката. Орденът вече не е мой проблем. Нямам нищо общо с него.

— А защо не се обади в полицията за Столов и Норган?

Аарън изглеждаше изненадан.

— Знаеш защо. Дължа ти поне това, не мислиш ли? Как да ти помогна иначе. Пък и Мона и Юри взеха нещата в свои ръце. Аз бях твърде объркан. Направихме най-простото нещо. Както винаги — най-простото нещо.