Энн Райс - Вещиците - Лашър

Вдигна отново чука, стовари го с все сила върху главата на Лашър и той полетя към плочите.

Не се чу никакъв писък, когато се стовари долу.

Майкъл затъкна чука в колана си, стисна желязната решетка с две ръце и пое надолу, като почти се свлече по пълзящите растения и през гъстите бананови дръвчета, които омекотиха удара, щом падна на земята.

Създанието лежеше на пътеката на градината — проснато тяло с дълги ръце и крака и разпръсната черна коса. Беше мъртво.

Сините му очи се взираха в нощното небе, а устата му зееше отворена. Майкъл се свлече на колене до него и започна да го удря с плоската страна на чука. Размаза напълно челото му, скулите, челюстта, издигаше безспир оръжието от кървавата маса и го стоварваше отново и отново.

Накрая от лицето не остана нищо. Костите бяха станали на каша. Създанието потрепваше при всеки удар, като че беше от гума или пластмаса. Кръв се лееше от размазаното му лице. И все пак Майкъл не спря да удря. Обърна чука с острия край, заби го в гърлото на създанието и го разкъса. После отново и отново, докато главата не се отдели от врата.

Най-сетне спря, политна назад към долното стъпало на верандата и седна на него. Беше останал без дъх, но още стискаше окървавения чук в ръката си. Пак усети болката в гърдите, но не почувства страх. Взря се в мъртвото тяло, в мрачната градина и вдигна очи и към звездното небе. Земята бе осеяна с прекършени листа от банановите дървета. Черната коса на създанието бе залепнала за безформената кървава маса на лицето, смесена с костиците от раздробения нос, зъби и кости.

Майкъл се изправи, болката в гърдите му се засили, стана някак гореща и почти непоносима. Той прекрачи тялото и тръгна по меката зелена морава. Стигна до средата и извърна бавно очи към мрачната фасада на съседната къща. Там не се виждаше никаква светлина, а и прозорците бяха закрити от тис, бананово дърво и магнолия. Той се извърна и погледна над тъмните храсти покрай оградата — към пустата улица отвъд.

Нищо не помръдваше в двора. Нито в къщата. Нямаше никого и на улицата. Нямаше свидетели. Смъртта бе дошла отново в дълбоката тишина и тъмните сенки на Гардън Дистрикт и както винаги, никой не я бе забелязал. Никой нямаше да провери какво става. Никой нямаше да се обади в полицията. Какво да прави сега? Целият трепереше, ръцете му бяха мокри от пот и кръв. Глезенът го болеше. Беше скъсал сухожилие, докато се спускаше по решетката или когато бе паднал на земята. Нямаше значение. Нали можеше да върви. Щеше да иде да изчисти чука. Погледна към дъното на тъмната градина, покрай синьото сияние на басейна, през железните порти към задната част на двора. Видя огромните клони на дъба на Деидре да се протягат към бледите облаци.

„Под дъба — помисли си той. — Веднага щом събера сили. Когато… когато…“ — Свлече се на колене в тревата и падна настрани.

Лежа там дълго, но не беше заспал. Болката идваше и си отиваше. Накрая успя да си поеме дъх, без да усети остротата й. Седна и тя се върна, но като че бе по-слаба, ограничена в камерите или пък в клапите на сърцето му. Не знаеше със сигурност, пък и не му пукаше. Стана и тръгна по плочите.

Къщата тънеше в мрак, притихнала и невъзмутима като преди. Моята любима Роуан. Аарън… Но не можеше да остави размазаното тяло там, то лежеше все така бездиханно, само изглеждаше някак по-плоско, сякаш се беше усукало. Той се наведе и го хвана, а остатъците от главата се откъснаха от шията и се разпръснаха по плочите.

Е, щеше да се върне за главата. Вдигна тялото и го понесе по пътеката, като остави краката да се влачат по земята.

Мина покрай басейна и се насочи към задния двор.

Не беше трудно. Тялото не тежеше много, пък и той вървеше съвсем бавно. За миг си помисли, че може би е по-подходящо да го зарови под старата мирта в предната част на двора. Нали там бе видял „мъжа“ за първи път, когато бе още дете.

Но някой можеше да го види от улицата. Не, в задния двор беше по-добре. Там никой няма да забележи, че копае под дъба. После ще трябва да се оправи и с другите две тела — на Норган и Столов. Знаеше, че Столов е мъртъв. Разбра го още когато го видя как пада по стълбите. Беше му счупил врата.

Вероятно Норган се бе забавил заради Столов, защото се бе опитал да го реанимира. Е, ще има време да провери всичко това. Може би все пак бе вярно, че Мейфеър могат да убиват безнаказано.

Задният двор бе тъмен и влажен, банановите дървета се бяха съживили след коледните студове и сега протягаха клони към високата тухлена стена. Майкъл едва виждаше корените на дъба в мрака. Остави трупа на земята и постави ръцете върху тялото. Приличаше на голяма кукла с дълги крака и огромни ръце, съвсем бяла, сякаш от пластмаса, студена и неподвижна.