Энн Райс - Вещиците - Лашър

— Няма да има никакви убийства. Ще го вземем с нас. Отиваме в Амстердам. Ще тръгна с Ерих и Норган, за да съм сигурен, че ще го отведат право в метрополията…

— Не, няма да стане — рече твърдо Майкъл.

— Майкъл — обади се Столов, — тази мистерия е твърде голяма, за да й бъде сложен край просто така, от един човек.

— Не, не е чак толкова голяма.

— Но ние още не знаем всичко — настоя Аарън. — Господи! Не осъзнаваш ли какво означава това? Майкъл, моля те, вразуми се…

— Напротив, осъзнавам много добре — отвърна Майкъл. — Роуан също. Тази мистерия е проклятие. — Обърна се към Столов. — Това е била целта ви от самото начало, нали? Не да наблюдавате, да чакате и да събирате познание, а точно онова, което холандецът е казал на Лашър — да чифтосате талтоши, да съберете женска и мъжки, за да ги размножите отново.

Ерих поклати глава.

— Няма да позволим никой да пострада и най-вече той. Искаме само да го изучим, да го изследваме.

— Лъжеш! — рече Майкъл. — Всички лъжете, ти също, Аарън. Той най-сетне успя да те омая.

— Майкъл, погледни ме — прошепна Лашър. — За да отнемеш човешки живот се изисква сериозно основание. Но да отнемеш моя живот? Ти луд ли си, та нали ще ме запратиш отново в мрака, без да ме опознаете, ще развалиш чудото! О, не, ти няма да сториш подобно нещо. Не си толкова безразсъден, толкова жесток.

— Защо ме убеждаваш? — попита Майкъл. — Не разчиташ ли на тези мъже да те опазят?

— Ти си мой баща. Помогни ми. Ела с нас в Амстердам. — После се обърна към Столов. — Вие имате жената, нали? Женски талтош. Аз не успях да намеря такава, въпреки че опитах. Но вие имате, нали?

Столов не каза нищо. Отговори му Аарън:

— Не, Лашър, нямаме женски талтош, това са измислици. Нямаше нищо подобно, но ще ти дадем подслон, не разбираш ли? Ще ти осигурим усамотение, където ще можеш да разговаряш с нас и да запишеш своята история. Ще ти помагаме с каквото можем.

Лашър му се усмихна и пак се обърна към Столов. Избърса небрежно сълзите си с дългата си красива ръка. Майкъл не откъсваше очи от него и каза на Лайтнър:

— Аарън, те убиха доктор Ларкин и доктор Фланаган в Сан Франциско. Ще прегазят всяко препятствие. Те искат талтоша, искали са го още преди петстотин години, както е казал холандецът на Ашлар! Ти беше тяхно неволно оръдие, те измамиха дори и мен. Знаеше това, когато влезе в тази стая.

— Не мога да повярвам, не мога. Столов, кажи нещо — настоя Аарън. — Норган, извикай Юри. Той е с Мона в нейната къща. Извикай го.

Норган не помръдна, но Столов се изправи бавно и каза:

— Майкъл, това ще е трудно за теб. Ти искаш отмъщение, разбирам.

— Няма да го отведеш, приятелю — рече спокойно Майкъл. — Дори не се опитвай.

— Спокойно, Столов. Нека изчакаме Юри — обади се Аарън.

— Защо, за да имате подкрепление срещу мен? Нима забрави поемата, която ти дадох.

— Каква поема? — попита Лашър с любопитство. — Ти знаеш поема? Ще ми я кажеш ли? Обичам стихове. Обичам да ги слушам. Роуан ги казваше много хубаво.

— Знам хиляди стихове — каза Майкъл. — Но ти ще чуеш точно тази строфа и ще разбереш:

— Не, не разбирам — рече Лашър невинно. — Какво означава? Не мога да разбера. Няма достатъчно рими.

Внезапно той вдигна очи към тавана, Столов стори същото, или поне килна глава така, сякаш бе доловил някакъв слаб звук.

Чуваше се тиха музика, стария стържещ грамофон. Грамофонът на Жулиен. Майкъл се засмя.

— Много навременно напомняне, но нямам нужда от него.

Той скочи от стола и се хвърли към Лашър, който се дръпна назад и успя да се измъкне. Застана зад Столов и Норган, които се изправиха настръхнали.

— Не му позволявайте да ме убие! — прошепна Лашър. — Татко, не можеш да сториш това! Не, няма да свърша пак така!

— Ще те убия — викна Майкъл.

— Татко, ти си като онези протестанти, които разрушиха прекрасните витражи.

— Да, лоша работа — изсъска Майкъл.

Лашър отскочи наляво, после спря и се втренчи във вратата към бюфетната.

За част от секундата Майкъл видя, че Жулиен стои на прага й, жив, замислен, белокос, скръстил ръце, решен да му препречи пътя.

Лашър обаче вече тичаше по коридора, а останалите хукнаха тромаво след него. Майкъл блъсна Аарън назад и се втурна след тях. Избута Столов настрани и така удари Норган, че той се преви и падна на пода.