Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

— Известно ми е, Фиц. Правя каквото мога. Но здравето на краля е друга тема за друго време. Засега те уверявам, че тези повторения не са празно дрънкане на болен ум. Не. Днес кралят отново отправи молбата си, преди да слезе на вечеря. Повтаря я, за да е сигурен, че ще удвоиш усилията си. И той като мен смята, че като вдига хората на крак, кралицата още повече се излага на опасност. Въпреки че той не го казва толкова директно. Бъди нащрек, момко.

— Славен — изсумтях аз.

— Принц Славен ли? — попита Сенч.

— От него най-много трябва да се страхуваме, особено след като кралицата взима нещата в свои ръце.

— Не съм казал нищо такова. Ти също не би трябвало да го казваш — тихо отвърна Сенч. Говореше спокойно, ала на лицето му се бе изписало строго изражение.

— Защо? — предизвиках го аз. — Защо поне веднъж да не можем да говорим откровено?

— Помежду си можем, ако бяхме съвсем сами и се касаеше само за нас с теб. Но не е така. Ние сме кралски люде, а кралските люде не си и помислят за измяна, камо ли…

Разнесе се задавен звук и Слинк повърна на масата.

— Лакома твар! Задави се, нали? — разсеяно го сгълча Сенч.

Отидох за парцал, за да избърша мръсотията. Ала когато се върнах при масата, Слинк лежеше на една страна и дишаше тежко, а Сенч ровеше с един шиш в повърнатото. Пригади ми се. Той ми даде знак да оставя парцала, вдигна Слинк на ръце и ми подаде треперещото създание.

— Успокой го и му дай вода — напрегнато ми нареди Сенч и се обърна към катерицата. — Хайде, старче, върви при Фиц, той ще се погрижи за теб.

Отнесох Слинк при огъня, където той повърна върху ризата ми. Отблизо вонята беше непреодолима. Докато го оставях и се събличах, усетих друга миризма, по-горчива. Още преди да отворя уста, Сенч потвърди подозрението ми.

— Листа от варта. Хубаво счукани. Вкусът им няма да се усеща в пикантната наденичка. Да се надяваме, че и във виното няма отрова, иначе и двамата сме мъртви.

Настръхнах от ужас. Сенч вдигна поглед, видя, че съм се вцепенил, леко ме побутна и вдигна Слинк. Даде му паничка с вода и се зарадва, когато катерицата започна да лочи.

— Струва ми се, че ще остане жив. Това малко прасе си е натъпкало устата и е усетило вкуса на отровата по-силно, отколкото щеше да я усети човек. И я е повърнало. Оная гадост на масата е сдъвкана, но не е глътната. Мисля, че вкусът го е накарал да повърне, а не отровата.

— Да се надяваме — унило отвърнах аз. Всичките ми нерви бяха настроени към вътрешното ми очакване. Дали бях отровен? Унасяше ли ме, гадеше ли ми се, виеше ли ми се свят? Усещах ли устата си изтръпнала или суха? Течаха ли ми слюнки? Изведнъж започнах да се потя и се разтреперих. Само не това!

— Престани — тихо рече Сенч. — Седни. Пийни си вода. Сам си го причиняваш, Фиц. Бутилката беше добре запушена със стара тапа. Ако виното е било отровно, трябва да са го отровили много отдавна. Не познавам много хора, които да притежават такова търпение, че да пуснат отрова в бутилка вино и да я оставят да отлежава. Нищо ни няма.

Треперливо си поех дъх.

— Но някой е имал други намерения. Кой ти донесе храната?

Сенч изсумтя.

— Сам си я приготвих, както винаги. Обаче на масата имаше и от кошницата, оставена като подарък за лейди Дайми. От време на време хората се опитват да спечелят благоволението й, тъй като се говори, че кралят се вслушвал в съветите й. Едва ли тя е била целта на убийците.

— Славен — повторих аз. — Казах ти, че според него тя е кралската отровителка. Как може да си толкова лекомислен? Знаеш, че той обвинява лейди Дайми за смъртта на майка си! Наистина ли трябва да сме толкова любезни, че да му позволим да ни избие всичките? Той няма да престане, докато не се добере до трона.

— И пак ще ти заявя, че не желая да слушам приказки за измяна! — почти извика Сенч, седна на стола си и гушна Слинк в скута си. Зверчето седна, приглади мустачките си и отново се сви в обичайната си поза за сън. Проследих с поглед бледата ръка на Сенч, изпъкналите сухожилия, съсухрената кожа, докато галеше малкия си любимец. Лицето му остана безизразно. След малко той спокойно продължи: — Мисля, че кралят има право. Трябва да удвоим предпазливостта си. И не само за Кетрикен. Нито за самите нас. — Сенч впери в мен измъчените си очи. — Пази жените, момко. Нито невинността, нито незнанието са защита от коварството. Търпение, Моли, дори Лейси. Намери начин, фин начин, да предупредиш и Бърич. — Той въздъхна. — Нима нямаме врагове извън крепостните стени?