Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

— Предостатъчно — уверих го аз. Ала повече не споменах за Славен.

Сенч поклати глава.

— Това е лошо начало на пътуването ми.

— Какво пътуване? — Не вярвах на ушите си. Сенч никога не напускаше Бъкип. Почти никога. — Закъде?

— Закъдето трябва. Сега ми се струва, че почти се налага да остана. — Той отново поклати глава. — Грижи се за себе си, докато ме няма, момко. Няма да съм тук, за да бдя над теб. — И не пожела да ми каже нищо повече.

Когато го оставих, той все още се взираше в огъня и държеше в скута си Слинк. Слязох в стаята си с омекнали крака. Опитът да отровят Сенч ме бе потресъл повече от всичко досега. Не беше успяла да го защити дори тайната на неговото съществуване. А имаше и други, по-лесни мишени, и също толкова скъпи на сърцето ми.

Проклех храбростта, която по-рано ми беше позволила да покажа на Славен, че съм станал много по-силен. Бях глупак да го изкушавам да ме нападне — трябваше да се досетя, че ще потърси друга, не толкова очевидна жертва. Бързо се преоблякох, излязох, спуснах се по стълбището и отидох право в спалнята на Моли. Леко почуках на вратата.

Никакъв отговор. Не потропах по-силно. До разсъмване оставаха час-два и повечето обитатели на замъка спяха. И все пак нямах желание някой да ме свари пред вратата на Моли.

Беше заключено, но това бе детска играчка за мен. Отключих само за няколко секунди и си отбелязах до утре вечер бравата да бъде сменена с по-сигурна. Безшумен като сянка, влязох вътре и затворих вратата.

Огънят в огнището догаряше. Въглените хвърляха слаба светлина. За миг застанах неподвижно, за да позволя на очите си да се приспособят, после предпазливо продължих напред. Чувах спокойното дишане на Моли. Това трябваше да ме задоволи, ала си казах, че отровата може да я унася в гибелен сън. Обещах си само да докосна челото й, просто за да проверя дали няма треска. Нищо повече. Приближих се до леглото.

И спрях. Едва различавах фигурата й под завивките. Ухаеше на сладост и топлина. На здраве. Там не спеше трескава жертва на отрова. Знаех, че трябва да си ида.

— Спокоен сън — промълвих аз.

Тя безшумно скочи от леглото. Кехлибарената светлина затанцува по острието в ръката й.

— Моли! — извиках и отблъснах ръката й. Тя се вцепени, свила лявата си ръка в юмрук, и за миг в стаята се възцари тишина.

— Новия! — Бясно изсъска Моли и заби юмрук в корема ми. Когато се превих и се опитах да си поема въздух, тя продължи: — Идиот такъв! Уплаши ме до смърт! Какво си мислиш, че правиш като отключваш вратата ми и се промъкваш в стаята ми? Би трябвало да повикам стражниците!

— Не! — помолих я аз, докато Моли хвърляше дърва в огъня. — Моля те. Ще си ида. Не дойдох да ти сторя зло или да те оскърбя. Исках само да се уверя, че си добре.

— Е, не съм добре! — гневно прошепна тя. Беше сплела косата си за през нощта на две дебели плитки и внезапно ми напомни за момиченцето, което толкова отдавна познавах. Вече не бе момиче. Тя забеляза, че я зяпам, наметна си халат и го пристегна на кръста си. — Цялата треперя! Тази нощ повече няма да мога да мигна! Пиян си, нали? Какво искаш?

Тя се приближи към мен, хванала свещта като оръжие.

— Не — уверих я аз. Поизправих се и пригладих ризата си. — Заклевам се, не съм пиян. И наистина нямах лоши намерения. Но… тази нощ се случи нещо, нещо, което ме накара да се уплаша, че може да пострадаш, затова реших, че е най-добре да дойда и да проверя как си, обаче знаех, че Търпение няма да одобри, и не исках да вдигам целия замък, затова си помислих просто да надникна и…

— Стига си дрънкал, Новия — ледено ме прекъсна Моли.

Имаше право.

— Извинявай — повторих аз и седнах на ръба на леглото.

— Не се настанявай удобно — предупреди ме тя. — Веднага си тръгваш. Доброволно, иначе ще повикам стражниците. Сам избери.

— Тръгвам си — обещах аз и припряно скочих. — Само исках да се уверя, че си добре.

— Нищо ми няма — сприхаво отвърна Моли. — Какво може да ми се случи? И сега съм добре, и снощи бях добре, както и през последните трийсет нощи. Досега нито веднъж не си идвал да се поинтересуваш за здравето ми. Какво те е прихванало?

Поех си дъх.

— Защото някои нощни заплахи са по-очевидни от други. Случват се лоши неща, които ме карат да се досещам какви още по-страшни неща могат да се случат. В някои нощи не е най-здравословно да си любима на копеле.

— Какво означава това? — безизразно попита тя.

Отново си поех дъх, решен, доколкото е възможно да съм честен с нея.

— Не мога да ти разкрия какво се случи. Само ще ти кажа, че може би си в опасност. Не се доверявай на…