Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

Заминах за Бъкип с облекчение. Не за пръв път изпълнявах такава задача за своя крал, но никога не бях изпитвал удоволствие от работата си на убиец. Радвах се, че Мъжество ме е оскърбила, защото това правеше случилото се поносимо. И все пак тя бе много красива жена и опитен воин. Съжалявах за нея и не се гордеех с успеха си, освен че бях изпълнил кралската заповед. Такива мисли ми тежаха, докато Сажда изкачваше последния хълм преди Бъкип.

Спрях на билото. Не можех да повярвам на очите си. Кетрикен и Славен яздеха един до друг. Бяха като илюстрация от един от най-хубавите пергаменти на Федрен. Славен носеше одежди в алено и златисто, черни ботуши и ръкавици. Плащът му беше отметнат от едното му рамо и разкриваше ярките му дрехи. Вятърът бе зачервил бузите му и беше разрошил грижливо фризираните му черни къдрици. Тъмните му очи блестяха. Почти приличаше на човек, помислих си, както бе яхнал високия си черен кон. И можеше да стане такъв, а не ленив принц, отдаден на виното и жените. Още една загуба.

Дамата до него бе съвсем друго нещо. В сравнение със свитата, която ги следваше, тя приличаше на рядко чуждестранно цвете. Носеше широк панталон и това минзухарено лилаво очевидно не идваше от нито една бъкипска бояджийница. Крачолите й бяха украсени със сложно пъстро везмо и бяха напъхани в ботушите й, които й стигаха почти до коляното. Бърич щеше да одобри практичността им. Вместо наметало Кетрикен бе облякла късо палто от бяла кожа с висока яка, която пазеше шията й от вятъра. Бяла лисица, предположих аз, от тундрата оттатък Планините. Ръкавиците й също бяха черни. Вятърът си играеше с дългата й руса коса. Плетената й шапка пъстрееше в ярки багри. Кетрикен яздеше по планински, с изправен гръб и леко наклонена напред, поза, която караше Мека стъпка да си мисли, че трябва да танцува на задни крака. По сбруята на кафявата кобила звънтяха сребърни камбанки. В сравнение с другите жени в техните огромни фусти и наметала, Кетрикен изглеждаше гъвкава като котка.

Напомняше на жена-воин от северните страни или на героиня от древна приказка. Това я разграничаваше от придворните й дами, не като знатна и богата жена, която изтъква положението си сред по-нископоставени, а почти като ястреб в клетка на пойни птици. Не бях сигурен, че е редно да се показва така пред поданиците си. Принц Славен яздеше до нея и двамата усмихнато разговаряха, като често избухваха в смях. Когато ги наближих, накарах Сажда да забави ход. Кетрикен дръпна юздите и щеше да спре, но Славен ми кимна ледено и пришпори коня си. Кобилата на престолонаследницата препусна да го догони. Останалите разсеяно ме поздравиха и отминаха. Спрях да ги изпратя с поглед, след което със свито сърце продължих към Бъкип. Лицето на Кетрикен изглеждаше оживено, светлите й страни бяха поруменели от студения въздух и усмивката й ми се стори искрено щастлива, също като случайните мимолетни усмивки, с които сегиз-тогиз ме даряваше. Само че този път бе насочена към Славен. Не можеше да е толкова лековерна, че да му повярва.