Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

Смятала пиратите и претопяването за наказание, пратено от Ел заради разпуснатостта ни, за която обвинявала рода на Пророците. Отначало говорела предпазливо за тези неща. Напоследък станала по-открита, но не била толкова дръзка, че да бъде обвинена в измяна. И все пак правела волски жертвоприношения на морските скали, намазвала с кръв много млади хора и ги пращала на духовни походи като в дълбоката древност. Жилав чул слухове, че си търсела достоен мъж, с когото да съборят престола на Пророците. Щели да властват заедно, за да поставят началото на епохата на воините и да сложат край на епохата на земеделците. Според Беърнс много младежи били готови да си съперничат за тази чест. Херцогът искал да я спрем, преди да се наложи да я обвини в измяна и да принуди хората си да избират между Мъжество и него. Умен смяташе, че последователите й рязко ще намалеят, ако бъде победена в бой, пострада от тежка злополука или стане жертва на болест, която да я лиши от силата и хубостта й. Трябваше да се съглася с него, ала отбелязах, че в много случаи хора, които са загивали, после са били смятани за божества. Кралят подчерта, че това се случвало само ако човек бил загинал достойно.

После ненадейно промени темата. В Рипълкип на Тюленовия залив имало един стар свитък, от който Искрен искал да получи препис. Той изброявал всички беърнсци, които били служили на краля в Умението като членове на кликата. В него също се казвало, че в Рипълкип била останала реликва от дните, когато Праотците защитавали този град. Умен искаше на другия ден да замина за Тюленовия залив, да препиша свитъка, да разгледам реликвата и да му я опиша. Също трябвало да предам на Жилав най-добрите пожелания на краля и неговата увереност, че безпокойството на херцога скоро ще стане неоснователно.

Разбрах го.

Когато се изправих да си тръгна, Умен вдигна показалец. Зачаках.

— Смяташ ли, че спазвам сделката си с теб? — попита той. Това беше старият въпрос, който винаги ми задаваше след нашите срещи. Усмихнах се.

— Да, ваше величество — отвърнах както винаги.

— Тогава гледай да изпълниш своята част. — Кралят замълча, после прибави, както никога досега: — Запомни, Фицрицарин. Злото, причинено на някой от моята кръв, е зло, причинено на мен.

— Ваше величество?

— Няма да причиниш зло на някой от моята кръв, нали?

Изправих рамене. Знаех какво ме пита и отстъпих.

— Няма да причиня зло на никого от вашата кръв, ваше величество. Дал съм клетва пред рода на Пророците.

Той бавно кимна. Беше изтръгнал извинение от Славен, а сега взимаше думата ми, че няма да убия сина му. Навярно вярваше, че е сключил мир помежду ни. Когато излязох навън, спрях да отметна косата от очите си. Току-що бях дал обещание. Внимателно го обмислих и се насилих да преценя какво може да ми струва неговото спазване. Обзе ме горчивина, докато не ми хрумна какво ще ми струва, ако го наруша. Сетне потърсих възраженията си и категорично ги отхвърлих. Стигнах до твърдото решение да изпълня обещанието, което бях дал на своя крал. Не бях сключил истински мир със Славен, ала поне бях в мир със себе си. Почувствах се по-добре и спокойно закрачих по коридора.

От завръщането си в Бъкип не бях попълвал запасите си с отрови. В момента навън не растеше нищо зелено. Трябваше да открадна всичко необходимо. Бояджиите на вълна може би имаха нещо, което щеше да ми е от полза, друго щях да открия при лечителя. Докато се спусках по стълбището, мислите ми бяха заети с планове.

Насреща ми идваше Ведра. Щом я видях, се заковах на място. Видът й ме изпълни със слабост. Това бе стар рефлекс. Тя беше най-силна от цялата клика на Гален. Август се бе оттеглил от активна дейност и се беше заселил навътре в страната. Неговото Умение бе напълно унищожено по време на последния сблъсък, който бележеше края на Гален. Сега ключовата умела на котерията беше Ведра. Лете тя оставаше в Бъкип, докато всички други членове на котерията се пръскаха по кули, крепости и на юг по нашето дълго крайбрежие и оттам насочваха докладите си до краля чрез нея. Зиме всички се събираха в замъка, за да подновят връзките и дружбата си. При отсъствието на умел учител тя до голяма степен бе заела положението на Гален. Освен това с огромно въодушевление беше наследила неговата страстна омраза към мен. Прекалено живо ми напомняше за някогашните ми страдания и ми вдъхваше ужас, който не се поддаваше на никаква логика. Бях я избягвал след завръщането си в Бъкип, ала сега погледът й ме прикова.