Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

Колкото и да бях свикнал с планинската искреност по време на престоя си там, директните й думи все пак ме смаяха. Затова и отговорът ми беше толкова дързък. Изправих се, отидох при прозореца и затворих капаците. Докато минавах покрай нея, се наведох и прошепнах:

— Ако си мислите, че това е единственото задължение на нашите кралици, дълбоко грешите, милейди. Ще бъда също толкова откровен, колкото сте и вие: не смятате ли, че пренебрегвате задълженията си към вашите придворни дами, които са тук единствено за да се грижат за вас, да разговарят с вас?

Помислете. Нима не могат да се занимават със същите ръкоделия в уютните си стаи или в компанията на госпожа Чевръстка? Вие въздишате по по-важно според вас задължение, но имате задача, която не е по силите на самия крал. Вие сте тук, за да я изпълните. Да възстановите бъкипския двор. Да го превърнете в желано и привлекателно място. В този замък отдавна не е имало толкова мила кралица. Вместо да гледате корабите, които са способни да построят и други, заемете се със задачата, която ви е поставена.

Закачих килима, който покриваше капаците и спираше студа на морските бури. После се отдръпнах и срещнах погледа на кралицата. За мое огорчение тя приличаше на сгълчана млекарка. От светлите й очи бяха бликнали сълзи и бузите й бяха зачервени, сякаш я бях зашлевил. Озърнах се към придворните дами, които все още пиеха чай и си приказваха. Розмари се бе възползвала от възможността и внимателно разчупваше сладките, за да види какво има вътре. Изглежда, никой не беше забелязал нищо нередно. Ала знаех колко са опитни в преструването придворните дами и се уплаших да не плъзнат слухове за това какво е казал копелдакът, че да разплаче престолонаследницата.

Проклех глупостта си и си напомних, че колкото и да е висока, Кетрикен не е много по-голяма от мен и е сама на чуждо място. Не биваше да й говоря така, а да изложа проблема на Сенч и да го оставя да накара някого да й го обясни. После ми хрумна, че той вече е избрал човека, който да се нагърби с тази задача. Отново срещнах очите й и нервно й се усмихнах. Тя проследи погледа ми до придворните си дами и лицето й бързо възвърна благоприличния си вид. Сърцето ми се изпълни с гордост от нея.

— Какво предлагаш — тихо попита Кетрикен.

— Срам ме е, че проявих такава дързост пред своята кралица — смирено отвърнах аз. — Моля я за прошка. Но ви съветвам да окажете на тези две верни дами известно кралско благоволение и да ги възнаградите за предаността.

Тя разбиращо кимна.

— И какво трябва да е това благоволение?

— Интимно събиране в покоите на кралицата може би, за да послушате някой менестрел или да погледате куклено представление. Няма значение какво забавление ще изберете. Важно е само да изключите от него онези, които са предпочели да не ви служат толкова вярно.

— По същия начин постъпва Славен.

— Възможно е. Той е много опитен в манипулирането на хората. Но го прави злобно, за да накаже онези, които не са танцували по неговата свирка.

— А аз?

— А вие, милейди, ще го направите като награда за онези, които са ви били верни. Без да мислите, че наказвате другите — само ще се насладите на компанията на дами, които очевидно отговарят на чувствата ви.

— Разбирам. А менестрелът?

— Меден.

— Ще провериш ли дали е свободен довечера?

— Милейди, вие сте престолонаследница. — Усмихнах се. — За него ще е чест да удовлетвори молбата ви. Никога няма да е прекалено зает, за да се отзове на ваша покана.

Кетрикен отново въздъхна, ала не толкова тежко. После ми кимна, за да ми покаже, че съм свободен, изправи се и усмихнато се приближи до дамите си, извини им се, че тази сутрин е била малко разсеяна и ги попита дали биха желали довечера да я посетят в покоите й. Видях, че двете се споглеждат и се усмихват. Бяхме се справили добре. Отбелязах си имената им: лейди Надежда и лейди Скромност. Поклоних се и напуснах стаята. Никой не ми обърна внимание.

Така станах съветник на Кетрикен. Тази роля не ми доставяше удоволствие. Честно казано, дори ми беше неловко. Струваше ми се, че я унижавам с гълчането си и че я покварявам, като я уча на маневриране из дворцовия лабиринт. Тя имаше право. Това бяха трикове на Славен. Дори Кетрикен да ги прилагаше с по-висши идеали и по-фино от него, моите подбуди бяха достатъчно егоистични и за двама ни. Исках тя да вземе властта в ръцете си и с нея твърдо да обвърже трона с Искрен в умовете на хората.

Лейди Търпение очакваше да се отбивам при нея всяка вечер. Двете с Лейси възприемаха тези посещения съвсем сериозно. Търпение смяташе, че може да разполага с мен като с паж и изобщо не се замисляше, когато ме караше да й препиша някой древен свитък върху скъпия й папирус или да й покажа напредъка си в свиренето на гайда. Винаги твърдеше, че не съм бил достатъчно усърден в това отношение и в продължение на близо цял час се опитваше да ми помогне, като всъщност още повече ме объркваше. Мъчех се да съм тактичен и учтив, но се чувствах впримчен в заговора им да ми попречат да виждам Моли. Разбира се, знаех, че лейди Търпение е права, но това не ме спасяваше от самотата. Въпреки техните усилия да ме държат далеч от нея, аз виждах Моли навсякъде. О, не лично, а в аромата на дебелата благоуханна свещ, в плаща, преметнат на облегалката на стола. Дори медът на меденките имаше вкус на Моли. Ще ме сметнете ли за глупак, че седях до тази свещ и вдишвах уханието й или че сядах на стола, за да усетя мокрия й от сняг плащ? Понякога се чувствах като Кетрикен — сякаш се давех в онова, което се изискваше от мен и в живота ми не бе останало нищо, на което да съм способен единствено аз.