Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

— Значи си бил ти — казах и посочих с ръка около себе си. — Благодаря ти.

— Не — отрече шутът и поклати глава така, че светлата му коса се разтърси под шапката му. — Но помогнах. Благодаря, че си се изкъпал. Това облекчава задачата ми да се погрижа за теб. Радвам се, че си буден. Хъркаш отвратително.

Не обърнах внимание на иронията му, а отбелязах:

— Пораснал си.

— Да. И ти. И беше болен. И спа доста дълго. А сега си буден, изкъпан и нахранен. Въпреки това изглеждаш ужасно. Но вече не вониш. Сега е късен следобед. Интересуват ли те други очевидни факти?

— Сънувах те.

Той ме изгледа скептично.

— Нима? Колко трогателно. Не мога да кажа, че съм те сънувал.

— Липсваше ми — казах и се зарадвах на мимолетната изненада, която се изписа на лицето му.

— Колко забавно. Това обяснява ли защо самият ти толкова усърдно се правиш на шут?

— Предполагам. Седни. Разкажи ми какво съм пропуснал.

— Не мога. Крал Умен ме очаква. По-точно не ме очаква и тъкмо затова трябва да ида при него. Когато се почувстваш по-добре, би трябвало да го посетиш. Особено ако не те очаква. — Той рязко се завъртя, тръгна навън, после се обърна. Вдигна сребърните звънчета в края на смешно дългия си ръкав и ги разклати. — Сбогом, Фиц. Помъчи се да се справиш по-добре с опитите си да не позволиш да те убият. — Вратата безшумно се затвори след него.

Бях сам. Налях си втора чаша чай и отпих. Вратата отново се отвори. Вдигнах поглед в очакване на шута. Лейси надникна вътре и каза:

— А, той бил буден. — После продължи по-строго: — Защо не каза колко си уморен? Направо ме уплаши до смърт, цял ден да спиш така. — И без да чака покана, се втурна в стаята с чисти чаршафи и одеяла в ръце, следвана по петите от лейди Търпение.

— А, той бил буден! — възкликна тя, като че ли се беше съмнявала. Двете не обърнаха внимание на унижението ми да ме видят по нощница. Лейди Търпение седна на леглото, докато Лейси се засуети из стаята и започна да разтребва. Нямаше много за разтребване, ала тя събра мръсните съдове, разпали огъня, цъкна с език при вида на мръсната вода във ваната и разхвърляните дрехи. Отдръпнах се до огнището, докато тя оправяше леглото ми. После грабна мръсното бельо под мишница, с презрително изсумтяване огледа всичко и ни остави сами.

— Щях да разтребя — измърморих засрамено, но лейди Търпение като че ли не ме чу и властно посочи леглото. Неохотно си легнах. Струва ми се, че никога не съм се чувствал по-безпомощен. Тя го подчерта, като се наведе и подпъхна завивката ми.

— Сега за Моли — ненадейно каза Търпение. — Поведението ти е било непристойно. Използвал си слабостта си, за да я примамиш в стаята си. И ужасно си я разстроил с обвиненията си. Няма да го допусна, Фиц. Ако не беше толкова болен, щях да съм бясна. Но така или иначе съм много разочарована. Нямам думи за това как си измамил клетото момиче и си го подвел. Само ще заявя, че това повече няма да се случи. Ще се държиш почтено с нея, във всяко отношение.

Едно просто недоразумение между мен и Моли ненадейно се бе превърнало в сериозен проблем.

— Тук има някаква грешка — като се мъчех да говоря спокойно, отвърнах аз. — Ние с Моли ще се разберем сами. Не е станало нищо особено.

— Имай предвид кой си. Синът на принца не…

— Фиц — твърдо й напомних аз. — Аз съм Фицрицарин. Копелето на Рицарин. — Лейди Търпение се сепна. Отново почувствах колко много съм се променил, откакто бях напуснал Бъкип. Вече не бях момче, за да ме наглежда и надзирава. Тя трябваше да ме приеме такъв, какъвто съм. И все пак се помъчих да смекча тона си. — Не съм законен син на принц Рицарин, милейди.

Тя седна в края на ръба на леглото и ме погледна. Кафявите й очи срещнаха моите. Под нейното лекомислие и разсеяност се криеше душа, способна да изпитва много по-остра мъка и разкаяние, отколкото бях предполагал.

— Мислиш ли, че някога бих могла да го забравя? — промълви Търпение.

Гласът ми секна в гърлото. Не успях да й отговоря. Спаси ме завръщането на Лейси. Водеше двама прислужници и две момчета. Те отнесоха ваната и съдовете ми, а тя постави на масичката поднос с дребни сладки и две чаши и запари още чай. Двамата с лейди Търпение мълчахме. Лейси напълни чашите и седна с вечното си ръкоделие в ръце.

— Това е нещо повече от недоразумение тъкмо защото си такъв — върна се на темата лейди Търпение, сякаш изобщо не се бях осмелил да я прекъсна. — Ако беше просто чирак на Федрен или коняр, щеше да си свободен да ухажваш и да се ожениш, за която поискаш. Но ти не си, Фицрицарин Пророк. Ти си от кралски произход. Дори копелетата — тя леко се запъна на думата — от този род трябва да съблюдават определени обичаи. И да спазват известна дискретност. Помисли за положението си в кралския дом. Трябва да получиш разрешение от краля, за да се ожениш. Знаеш го, разбира се. Учтивостта е изисквала да осведомиш крал Умен за намерението си да ухажваш момичето, така че той да може да ти каже дали е доволен. Кралят щеше да обмисли въпроса от всички страни. Дали моментът е подходящ да се ожениш? Дали е изгодно за престола? Другата страна отговаря ли на изискванията, или има вероятност да избухне скандал? Ухажването ще ти попречи ли да изпълняваш задълженията си? Приемлив ли е произходът на дамата? Кралят иска ли да имаш наследници?