Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

— Ела на светло, момко — сериозно нареди той.

Направих десетина крачки напред и плахо спрях. Сенч внимателно ме разглеждаше, също както бе проучвал свитъка.

— Ако двамата с теб бяхме амбициозни предатели, щяхме да се погрижим хората да забележат приликата ти с Рицарин. Мога да те науча да заемаш присъщата му поза, а ти и без това имаш неговата походка. Мога да ти покажа как да се гримираш, за да изглеждаш по-възрастен. На ръст си почти колкото него. Можеш да усвоиш неговия начин на изразяване и смеха му. Без никой да се усети, постепенно и скришом можехме да си спечелим влияние. И един ден можехме да вземем властта.

Той замълча.

Бавно поклатих глава. После и двамата се усмихнахме и аз се приближих, за да седна на плочите в краката му. Огънят приятно топлеше гърба ми.

— Такъв ми е занаятът — въздъхна Сенч и отпи глътка вино. — Трябва да мисля за тия неща, защото знам, че ще го направят други. Някой ден, рано или късно, някой дребен благородник ще реши, че му е хрумнала блестяща идея и ще дойде при теб. Само почакай и ще се убедиш, че съм прав.

— Моля се да грешиш. До гуша ми дойде от интриги, Сенч, и не се справих с играта толкова добре, колкото бях очаквал.

— Не се справи зле, особено с картите, които получи. Оцеля. — Той впери очи в огъня. Помежду ни почти осезаемо увисна въпрос. Защо крал Умен бе разкрил на принц Славен, че съм неговият професионален убиец? Защо ме беше поставил в такова положение, че да докладвам и да получавам заповеди от човек, който желаеше смъртта ми? Дали ме бе предал на Славен, за да разсее другите му недоволства? И ако бях жертваната пионка, защо продължавах да играя ролята на примамка и да разсейвам вниманието на по-младия принц? Мисля, че дори Сенч не можеше да отговори на всичките ми въпроси и задаването на който и да е от тях щеше да е равносилно на черно предателство спрямо онова, което двамата се бяхме заклели да сме: кралски люде. Ние отдавна бяхме поверили живота си на Умен за защитата на кралското семейство. Не беше наша работа да оспорваме начина, по който бе решил да ни пожертва. Това означаваше измяна.

Сенч вдигна гарафата и напълни очакващата ме чаша с вино. Известно време разговаряхме за неща, които не бяха от значение за никой друг, освен за нас, и тъкмо поради тази причина ни бяха още по-скъпи. Попитах за Слинк, а той неловко изрази съболезнованията си за смъртта на Носльо. Зададе ми няколко въпроса, които ми дадоха да разбера, че му е известно всичко, което бях докладвал на Искрен, наред с много от клюките, разпространявани в конюшнята. Сенч ме информира за по-маловажните слухове от замъка и за всички събития, които бях пропуснал по време на отсъствието си. Ала когато го попитах какво мисли за Кетрикен, нашата престолонаследница, лицето му помръкна.

— Предстои й тежък път. Тя идва в двор без кралица, където самата тя едновременно е и не е такава. Идва в опасно време в кралство, изправено пред пирати и граждански междуособици. Но най-трудното за нея е, че идва в двор, който не разбира нейната представа за кралския живот. Отрупана е с тържества и събирания в нейна чест. Кетрикен е свикнала да излиза сред своя народ, сама да се грижи за градините, становете и ковачницата си, да решава спорове и да се жертва, за да спестява трудности на поданиците си. Тук се е озовала в общество, състоящо се единствено от благородници, привилегировани и богаташи. Тя не разбира страстта към вино и екзотични ястия и перченето със скъпи одежди и накити, които са целта на тези събирания. И затова не се „представя добре“. Тя е красива жена, но е прекалено едра, прекалено мускулеста, прекалено светлокоса в сравнение с бъкипските жени. Като боен жребец сред ловни коне. Има добро сърце, но не зная дали е способна да изпълнява задълженията си, момко. Честно казано, съжалявам я. Кетрикен дойде тук съвсем сама. Малцината, които я придружаваха, отдавна се завърнаха в Планините. Тя е много самотна, въпреки ония, които търсят нейното благоволение.

— Ами Искрен? — загрижено попитах аз. — Нищо ли не прави, за да я спаси от самотата, да я научи на нашите обичаи?

— Искрен няма време за нея — откровено отвърна Сенч. — Той се опита да го обясни на крал Умен, преди да уредят брака му, но ние не го послушахме. С крал Умен разчитахме на политическата изгода, която обещаваше Кетрикен. Аз просто забравих, че в този двор завинаги ще се появи жена. За Искрен тя е тежко бреме. Ако бяха обикновени хора, с времето щяха искрено да се обикнат. Но сега трябва да полагат всички усилия да си придават вид за пред хората. Скоро ще трябва да създадат наследник. Нямат време да се опознаят, та камо ли да се обикнат. — Той сигурно бе забелязал изписалата се на лицето ми мъка, защото прибави: — С кралските особи винаги е така, момко. Рицарин и Търпение бяха изключението, което потвърждава правилото. И платиха за това щастие с цената на политическа нецелесъобразност. Беше нещо нечувано престолонаследникът да се ожени по любов. Сигурен съм, че около теб постоянно се изтъква колко глупаво са постъпили.