Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

— Един умен старец ме научи, че дипломацията е кадифена ръкавица, криеща юмрука на властта. Убеждението действа по-добре и по-дълго от силата. Сключете този съюз така, че да е в интерес на херцозите, и те с готовност ще посрещнат и почетат нарческата, когато пристигне.

Не добавих, че старецът ме бе научил на това по времето, когато се задоволяваше да ходи по тайните проходи в стените на замъка и да манипулира трона, оставайки невидим.

— Би трябвало все още да си спомня това. Предай му мислите си, но така, че да изглеждат като мои.

Нямах никакво желание да участвам в пазарлъците на Сенч с кралицата, но нямах и избор. Видях по-ясно, отколкото ми се искаше, изтънчения начин, по който се бореха за трона на Пророците. Възрастта и познаването на Шестте херцогства бяха на страната на Сенч. На няколко пъти трепнах, когато настояваше, че планинското възпитание на Кетрикен я е направило сляпа за политическата необходимост да се демонстрира силна воля пред Външните острови. Знаех, че Сенч е натрупал власт за себе си. Не мисля, че желаеше злото на когото и да било; вярвам, че искрено смяташе, че се бори за интересите на Шестте херцогства. Ако и аз бях манипулирал трона толкова дълго, несъмнено също щях да смятам, че имам пълни права над него. В същото време ясно разбирах, че ако Кетрикен не прояви твърдост, Предан може да наследи само една титла и нищо повече.

И тъй, въпреки волята си, застанах на страната на Кетрикен и започнах да я съветвам как да надхитри Сенч. Сигурен съм, че Сенч бързо се сети, че стоя зад всичко това. Но въпреки това лукавият дъртак като че ли се наслаждаваше още повече на играта и започна да трупа все нови и нови възражения и възможности. Дойде полунощ, започнаха да изтичат и малките часове. Старецът изглеждаше неуморен, но не и аз, а и кралицата ставаше все по-бледа.

Накрая, по време на една пауза насред много заплетен спор, в който Сенч определяше кои херцози и кемпра на каква позиция ще застанат, изтощението ми си каза думата.

— Просто му кажете не — предложих. — Кажете му, че принцът е дал думата си на своята годеница и че тя не може да се анулира от вас или от Сенч. Кажете му, че ако има грешка, тя е на принца, а поуката от грешки е един от най-добрите уроци за млад владетел.

Бях прегракнал и устата ми бе пресъхнала от приказване. Главата ми изведнъж стана твърде голяма и тежка за врата ми, в очните ми кухини сякаш имаше пясък. Понечих да налея още малко вино за двама ни, но когато протегнах ръка, Кетрикен я задържа в своите. Погледнах я учудено. Никога не бях виждал сините й очи да горят по такъв начин. Изглеждаха по-тъмни и малко безумни.

— Ти му кажи, Жертво. Не казвай, че думите са мои. Искам да разбере, че решението е твое. В качеството си на законен, макар и некоронован крал.

Примигнах изненадано.

— Аз… не мога.

— Защо?

Отговорът не ме накара да се чувствам храбрец.

— Заема ли тази позиция, няма да мога да се откажа от нея. Заявя ли се веднъж пред Сенч, ще трябва завинаги да пазя от него това свое право на последна дума.

— Докато Предан не стане крал. Да.

— Но тогава животът ми никога няма да бъде мой.

— Това е животът, който винаги те е очаквал. Това е твоят живот, твоята собствена съдба, от която винаги си се отказвал. Приеми я сега.

— Обсъждали ли сте това с Предан?

— Той знае, че гледам на теб като на Жертва. Когато му кажа, няма да възразява.

— Кралице, аз…

Притиснах длани към пулсиращите си слепоочия. Исках да кажа, че никога не съм се замислял за подобна роля. Но това не бе вярно. Бях на крачка от нея в нощта, когато умря крал Умен. Тогава бях готов да изляза напред и да взема престола. Не за себе си, а за да го пазя за кралицата до завръщането на Искрен. Колебаех се дали да приема короната в сянка. Наистина ли бе нейна, за да ми я предлага?

Сенч прекъсна мислите ми.

Късно е, а аз съм стар човек. Достатъчно. Кажи й…

Не. — Не можеше да ми я предлага. А аз можех да я взема. — Не, Сенч. Нашият принц е дал думата си и тя няма да се отмени от който и да било от нас. Ако е грешка, тя е на принца, а поуката от грешки е един от най-добрите уроци за млад владетел.

Това не са думи на кралицата.

Да, не са. Мои са.

Последва дълго мълчание. Усещах присъствието на Сенч, почти чувах равномерното му дишане, докато обмисляше думите ми от всеки възможен ъгъл. Когато отново се докоснахме с умове, долових усмивката му и — колкото и да е странно — изпълващата го гордост.