Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

— Много е меко. Никога не съм могла да спя в такова нещо. Какво, да не съм някаква квачка? — Легна и докато й помагах да вдигне краката си на леглото, отбеляза: — Да знаеш, съсипа ми изненадата. Дойдох тук, готова да извикам внучката си, да й разкрия, че и в нейните вени тече благородническа кръв, и да й предам някои неща на баща й. Ох, помогни ми да се събуя. Кога краката ми отидоха толкова далеч от ръцете?

— Ти си боса. Май си остави пантофите в градината.

— И кой е виновен за това? Да ни стряска така. Ха, чудно как не съм си забравила и главата там.

Кимнах и се въздържах да отбележа, че е обула различни чорапи. Търпение никога не се задълбочаваше в подробностите.

— За какви неща става въпрос?

— Вече няма значение. Щом си жив, смятам да ги задържа.

— И все пак?

— Уф. Една картина, която ми подари, не помниш ли? А когато умря, отрязах кичур от косата ти. Оттогава си го нося в един медальон.

Останах без думи. Търпение се надигна на лакът.

— Лейси, ела да полегнеш и ти. Знаеш, че не обичам да си далеч, когато ми потрябваш. Слухът ти не е като навремето. — Обърна се доверително към мен. — Дадоха й едно тясно легълце в стаичка, дето прилича по-скоро на килер. Бива, ако прислужницата ти е младо и тънко момиче, но едва ли подхожда за зряла жена. Лейси!

— Тук съм, мила. Не е нужно да викаш.

Възрастната прислужница застана от другата страна на леглото. Изглеждаше малко смутена от перспективата да си легне пред мен, сякаш мога да си помисля, че има нещо неприлично в това да споделя леглото на господарката си. Напълно я разбирах.

— Уморена съм — призна тя и седна. Беше взела шал, с който зави краката на Търпение.

Домъкнах един стол до леглото, обърнах го с облегалката напред и седнах.

— Откъде да започна?

— От това, че ще седнеш прилично! — И след като се подчиних, добави: — Не ми разказвай какво ти направи онзи гнусен претендент. Видях достатъчно по тялото ти и едва го понесох. Кажи ми как оцеля.

Замислих се за момент, после казах:

— Знаеш, че съм Осезаващ.

— Предполагах — призна тя. Прозя се. — И?

И започнах. Разказах й как потърсих убежище във вълка и как Бърич и Сенч ме върнаха в тялото ми. Разказах за бавното си възстановяване и за посещението на Сенч. Помислих си, че е задрямала, но когато понечих да стана, тя рязко отвори очи.

— Сядай — заповяда ми и след като се подчиних, ме хвана за ръката, за да не ми позволила се измъкна. — Слушам те. Продължавай.

Разказах й за заминаването на Бърич и за Претопените. Обясних й как Бърич е повярвал, че съм умрял, и се върнал при Моли, за да защитава нея и нероденото й дете. Разказах за дългото си пътуване от Бък до Трейдфорд и за Кралския кръг на Славен. Тя отвори око.

— Сега е градина. Засадих дървета и цветя от целите Шест херцогства, че и от по-далеч. Маймунски лози от Джамайлия, храст със сини игли от Островите на подправките. И чудесен куп билки точно в средата, където им е мястото. Ще ти хареса, Том. Ще ти хареса, когато дойдеш да живееш при мен.

— Сигурен съм, че ще ми хареса — казах, като гледах да не засягам въпроса къде точно смятам да живея. — Да продължавам ли, или искаш да поспиш? — Откъм Лейси се носеше тихо хъркане.

— Продължавай. Изобщо не ми се спи. Продължавай.

Но задряма насред разказа ми как се бях опитал да убия Славен. Поседях още малко, докато ръката й не се отпусна, след което станах.

Отидох на пръсти до вратата. Докато вдигах резето, Лейси се повдигна на лакът. Нищо й нямаше на слуха и заподозрях, че въпреки изкривените си пръсти още крие нож в ръкава си. Кимнах й и се измъкнах.

Слязох в помещението на стражите и се наядох хубаво. След дълга диета на солена риба нищо не може да се сравни с хляба, маслото и студеното пилешко. Насладата ми от храната донякъде се помрачи, когато видях, че настъпва вечер. Стражите по правило са вечно гладни и никой не започна да мърмори, когато си тръгнах с половин хляб и солидно парче сирене. Отидох направо в склада и взех кошница и две наденици. Замъкнах плячката в стаята на Сенч. Шишко бе там. Беше позабърсал масата и бе сложил на нея купа плодове. В камината гореше слаб огън. В сандъка имаше дърва, на масата свещи и вода в бъчвата. Поклатих учудено глава. След всичко, през което бе преминал, още на следващия ден след пристигането си се бе сетил за старите си задължения. Добавих в кошницата шепа жълти и сини сливи и наместих между хляба и сиренето бутилка вино от запасите на Сенч. Тъкмо завивах в хартия сушена лайка и елфова кора, когато Сенч ме потърси.