Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Шутът сви устни и поклати глава.

— Ще живееш сред хора, които те обичат и очакват много от теб. Това ще направи живота ти ужасно труден и те страшно ще те тормозят през половината време. А през другата половина ще те дразнят. И ще те радват. — Извърна се, взе чашата си и погледна в нея като гадателка, предсказваща по листенцата. — Съдбата изгуби срещу теб, Фицрицарин Пророк. Ти спечели. В бъдещето, което намери, е по-вероятно да доживееш до дълбока старост, отколкото да бъдеш пометен от игралната дъска при първа възможност.

Опитах се да обърна нещата на шега.

— Малко взе да ми писва да ме връщат от прага на смъртта, че и оттатък.

— Да, гадно е. Вече зная колко. Показа ми го. — На лицето му се появи подобие на някогашната му усмивка. — Да решим, че сме квит, и да спрем дотук, става ли? Един път е повече от достатъчно, нали?

Кимнах. Шутът продължи, сякаш се страхуваше, че ще го прекъсна:

— С Прилкоп говорехме за това какво предстои.

— Нов план за спасяване на света ли? Който не включва толкова чести умирания от моя страна?

— Който изобщо не те включва — тихо рече той. — Би могъл да кажеш, че един вид си отиваме у дома. Там, където сме оформени такива, каквито сме.

— Ти каза, че там никой няма да те помни. Че няма смисъл да се връщаш. — Започнах да се тревожа.

— Не става въпрос за родината ми. Сигурен съм, че там вече никой не ме помни. А на мястото, където бяхме подготвени да посрещнем съдбата си. Би могло да се каже, че е нещо като училище. Говорил съм ти за него. Дори ти казах, че избягах, когато отказаха да видят истината в онова, което им казах. Там ще ме помнят. Ще помнят и Прилкоп. Помнят всеки Бял ясновидец, учил там.

— Ами хубаво, нека да те помнят. Доколкото помня аз обаче не са се отнасяли добре с теб. Защо да се връщате?

— За да се погрижим подобно нещо никога да не се повтаря с друго дете. За да направим онова, което не е правено никога — да се върнем и да им разтълкуваме старите пророчества в светлината на онова, което вече знаем. Да прочистим от библиотеките им всички лъжи, които е оставила Бледата жена, или поне да ги покажем от друг ъгъл. Да ги запознаем с опита си от света.

Помълчах. После попитах:

— И как ще стигнете там?

— Прилкоп твърди, че можем да използваме Стълбовете. Можем да стигнем доста на юг, след което да намерим друг начин. Но ще стигнем. Рано или късно.

— Прилкоп може да използва Стълбовете? — Бях поразен. — Но тогава защо е останал тук през всички тези години, в студ и самота?

Шутът ме изгледа, сякаш питам очевидни неща.

— Може да ги използва, но се ужасява от тях. Дори в нашия език има понятия за Праотците, които му е трудно да ми обясни. Магията на Стълбовете отнема по нещо от теб всеки път, когато минаваш през тях. Дори Праотците са ги използвали предпазливо. Куриер на важни вести можел да използва един или дори два Стълба, но след това го замествал друг. Но не това е причината да остане. Бил е тук, за да пази дракона. И да дочака идването на Белия ясновидец и Изменящия, който може би биха завършили задачата му. В края на краищата това бил смисълът на живота му, нали разбираш.

— Не. Не мога да си представя подобна всеотдайност.

— Нима? Мисля, че можеш.

Вратата изскърца и Прилкоп влезе. Изненада се да ме види и каза нещо на Шута. Той преведе.

— Изумен е, че си се върнал толкова бързо, и пита каква належаща работа те е принудила отново да рискуваш със Стълбовете.

Махнах пренебрежително с ръка.

— Исках да ви донеса храна. Ето, има хляб и сирене, както искаше, а също вино и сливи. Надявах се да сте готови да идем до Бъкип, но Шутът все още е слаб.

— Да идем до Бъкип? — повтори той.

Кимнах с усмивка.

Прилкоп се обърна към Шута и тихо му заговори на техния език. Отговорът на Шута бе по-кратък. После се обърна към мен и рече неохотно:

— Фиц. Приятелю. Моля те. Ела и седни до мен. Трябва да поговорим.

Изправи се сковано, наметна се с одеяло и се премести на натъпканата с трева възглавница до огнището. Настаних се до него. Прилкоп се зае да изучава храната. Отчупи парченце сирене, лапна го и примигна от удоволствие. Кимна ми с благодарност. Кимнах му и аз, доволен, че съм успял да го зарадвам. Обърнах се към Шута. Той си пое дълбоко дъх и каза:

— Прилкоп няма да дойде с теб в Бъкип. Аз също.

— Но защо? Задачата му тук е изпълнена, твоята също. Защо да оставате на такова сурово място? Студено е, макар че още е лято! Животът тук е труден и пълен с лишения. Когато дойде зимата… Дори не мога да си представя какви са тукашните зими. Няма абсолютно никаква причина да оставате тук и има хиляди причини да дойдете в Бъкип. Защо ви е да оставате? Знам, че искате да се върнете във вашето „училище“, но определено първо можете да се отбиете в Бъкип. Да починете и да се възстановите, а после да продължите с кораб.