Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Пред банята ме чакаше Копривка.

Моментално я познах по късо подрязаната коса. Но с това приликата й с образа от съня приключваше. Пътната й рокля бе зелена, скроена за езда, върху нея носеше практично кафяво наметало. Явно смяташе, че прилича на майка си, и в сънищата ми се явяваше именно като нея. На мен ми приличаше по-скоро на бащата на Моли, но с някои черти на Пророците. Фиксира ме на излизане именно с погледа на Пророк и моментално разби надеждите ми, че мога да се промъкна незабелязан покрай нея. Заковах се на място.

Не смеех да мръдна и тъпо чаках какво ще последва. Тя продължи да ме наблюдава спокойно. Накрая рече тихо:

— Да не си мислиш, че ако стоиш неподвижен, няма да те позная, Сенковълк?

Усмихнах се глупаво. Гласът й бе нисък, по-плътен, отколкото може да се очаква от момиче, точно като на Моли на нейната възраст.

— Аз… Не, разбира се. Знам, че ме виждаш. Но… как така ме позна?

Тя направи две крачки към мен. Огледах се и се отдалечих от банята — много добре си давах сметка за клюките, които биха плъзнали, ако видят млада благородница да си бъбри непринудено с по-възрастен от нея гвардеец. Копривка тръгна до мен, без да задава въпроси. Поведох я към една закътана пейка в Женската градина.

— О, много лесно. Обеща, че ще ми се откриеш, нали така? Знаех, че ще се връщаш. Снощи Предан ми каза, че скоро ще бъда освободена за известно време от задълженията си. Така че когато кралицата ме извика и ми каза, че мога да се върна у дома за известно време, за да бъда утеха на майка ми, разбрах какво означава това. Че вече си тук. А после — на лицето й се появи искрена усмивка — се натъкнах на Шишко, който отиваше при кралицата точно когато си тръгвах. Позна ме от пръв поглед. Как ме прегърна само! Лейди Сидел беше потресена, но ще й мине. Попитах Шишко къде е спътникът му. Той затвори за момент очи и ми каза: „В банята“. И ето ме тук.

Ох, Шишко можеше поне да ме предупреди.

— И ме позна щом ме видя?

— Видях смаяната ти физиономия — точно на някой, когото са спипали. Никой от другите излизащи не ме зяпаше така.

Погледна ме косо, доста доволна от себе си, но в очите й играеха искри. Зачудих се дали и моите изглеждат така, когато съм ядосан. Говореше спокойно и уверено, точно както Моли понякога, преди да избухне. След кратък размисъл реших, че има основания да ми е сърдита. Бях обещал да й се открия, когато се върна. А смятах да се измъкна от обещанието си.

— Така значи. Намери ме — смотолевих и моментално разбрах, че точно това не биваше да казвам.

— Не и благодарение на теб! — Копривка седна на пейката. Останах прав и й се наложи да вдигне глава към мен, но въпреки това успя да ме изгледа отвисоко. — Как се казваш, господине?

И се наложи да й кажа името, под което ме познаваха в синята униформа.

— Том Беджърлок, милейди. От гвардията на принца.

Тя изведнъж заприлича на котка, хванала мишка.

— Много добре се получава. Кралицата каза, че ще прати страж, който да ме изпрати по пътя до дома. Избирам теб.

Беше си направо предизвикателство.

— Нямам възможност да го направя, милейди. — Прозвуча като извинение и побързах да добавя: — Поемам вашите задължения, както се сетихте. Ще съм посредник за лорд Сенч, принц Предан и милостивата ни кралица.

— Шишко определено може да се справи с това.

— Магията му е силна, но той си има своите ограничения, милейди.

— Милейди! — презрително изсумтя Копривка. — А аз как да те наричам? Лорд Вълк? — Тръсна сърдито глава. — Знам, че казваш истината. Толкова по-зле за мен. — Отпусна рамене и младостта и мъката й изведнъж проличаха по-ясно. — Тежка вест нося на майка си и братята си. Но трябва да знаят как е умрял баща ни. И че Пъргав не го е изоставил. — Машинално прокара пръсти по късата си коса и тя щръкна като бодлите на таралеж. — Това Умение се оказа много тежък товар. Магията ме отмъкна от дома ми и ме държи тук точно когато майка ми има най-много нужда от мен. — Изгледа ме обвинително. — Защо аз? Защо избра да дадеш магията тъкмо на мен?