Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Заговорих, без да се замислям дали е умно да го правя:

— Скоро ще се върна при нея. Времето за тази жертва е към края си. Бърич го няма и вече не стои между нас. Ще взема Моли за своя жена.

Последва мълчание и разбрах, че е потресена.

— Радвам се, че най-сетне си намерил решимост — нежно рече тя. — Говоря като жена и като приятел. Не прибързвай да отидеш при Моли. Нека семейството й да се излекува от ужасната рана. После я приближи, но като себе си, а не като мъж, дошъл да заеме мястото на Бърич.

Моментално разбрах мъдростта на думите й. Но сърцето ми виеше от желание да се втурна към Моли при първа възможност, да започнем колкото се може по-скоро да наваксваме изгубените години. Исках да я утеша в мъката й. Сведох глава, осъзнал колко егоистичен е този подтик. Макар и да ми бе трудно да стоя настрани и да чакам, трябваше да го направя заради синовете на Бърич.

— Същото се отнася и за Копривка — неумолимо продължи Кетрикен. — Скоро ще разбере, че нещо се е променило, след като престана да я викам да предава съобщения на Предан от мое име. Но ако си готов да ме послушаш, не се втурвай към нея. И в никакъв случай не се опитвай да заместиш баща й. Защото Бърич бе именно такъв за нея, Фиц, макар че вината за това не е твоя. Ще трябва да намериш друга роля в живота й и да се задоволиш с нея.

Горчиви думи, но още по-горчива бе необходимостта да се съглася.

— Зная. — Въздъхнах. — Ще я обучавам на Умението. Така ще мога да съм с нея.

Продължих разказа си и когато стигнах края, чайникът вече бе празен. Малко се смутих, когато открих, че съм опразнил подносите. Кетрикен бе хапнала съвсем малко. Примигнах и се помъчих да потисна огромната си прозявка. Кетрикен ми се усмихна уморено.

— Върви да спиш, Фиц.

— Благодаря. Точно това ще направя. — И като много добре си давах сметка, че от мен не се очаква да знам самоличността й, добавих: — Ако можете да поговорите с новия ученик на Сенч, много ще ми помогнете. Оставяше припаси в третия килер в източния коридор, за да може Шишко да ги качва в стаята в кулата. Смятам да върна Шута в Бъкип веднага щом е в състояние да пътува. Стаята в кулата ще е най-доброто място за него, докато се освободи от личността на лорд Златен. Ученичката на Сенч би могла да подготви… — И прехапах езика си, когато разбрах, че съм се издал от умора.

Кралицата ми се усмихна.

— Ще кажа на лейди Розмарин да се погрижи. А ако ми потрябваш?

Позамислих се и видях очевидното.

— Нека Копривка да се свърже с Шишко.

Тя поклати глава.

— Смятам да пратя Копривка у дома за известно време. Имат нужда от нея. Не е честно да са разделени в такъв момент.

Кимнах.

— Е, Шишко нали е тук. Можете да го вземете при вас. Освен това така ще е зает и няма да може да приказва много за това как се е прибрал.

Тя кимна сериозно. Поклоних се. Изведнъж се почувствах ужасно уморен.

— Върви, Фиц, заедно с благодарностите ми. О!

Рязкото й възклицание ме накара да застана нащрек.

— Какво има?

— Очакваме лейди Търпение. Съобщи за визитата си, когато сподели, че желае да прехвърли Върбов лес на лейди Копривка. Предупреди ме и че би искала да се посъветва с мен „за някои сериозни въпроси относно наследството, които вече би трябвало да са уредени“.

Нямаше смисъл от подобни игри на думи.

— Сигурен съм, че знае, че Копривка е моя дъщеря. Еда да е на помощ на горкото дете, ако Търпение реши да се заеме с образованието й. — Усмихнах се при спомена за обучението й.

Кетрикен кимна. И попита сериозно:

— Как беше онази поговорка? Всички пилета се върнаха, защо да не ги изпечем?

— Май точно така. Но колкото и да е странно, ваше величество, нямам нищо против.

— Радвам се да го чуя. — И ми кимна, че съм свободен.

Изкачването до кулата на Сенч ми се видя безкрайно. Добрах се до стаята и легнах. Затворих очи и се опитах да заспя, но изведнъж ми се стори, че потокът на Умението бушува някъде съвсем наблизо. Може би се дължеше на дългата сутрин. Отворих очи и усетих, че мириша. Въздъхнах тежко и реших, че няма да е зле да се изкъпя преди сън.

Отново забродих из огромния стар замък, като гледах да стоя по-далеч от помещението на стражите и неизбежната лавина от въпроси. По това време на деня банята бе почти празна. Двамата стражи вътре не ме познаваха и макар да ме поздравиха дружески, не тръгнаха да ме разпитват. С огромно облекчение махнах четината от лицето си. Изтърках се от глава до пети, останах в банята, докато едва не се сварих, и накрая излязох чист и готов за сън.