Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Беше късна нощ, когато приближихме брега. С благодарност видяхме стражевите огньове и преди умореният ми ум да съобрази, че един огън би трябвало да е достатъчен за двама души, чухме предизвикателния вик на Чъри. Предан отговори и чухме радостните викове на няколко души. Никой не очакваше да чуе гласа на Ридъл. Когато си спомних как го бях видял за последно, настръхнах. За един безумен миг изпитах надеждата, че Шутът също е тук. Но после си спомних думите на Пиотре и мъката ме заля.

Посрещнаха ни Ридъл и седемнайсет оцелели островитяни от двореца на Бледата жена, дошли на себе си вероятно в момента, в който бе издъхнал драконът. Ридъл и другите пленници били освободени от тъмницата от един от стражите. Всички с общи усилия намерили изход и Ридъл успял да ги отведе до брега. Всички бяха много объркани и не знаеха каква е причината за възстановяването и освобождаването им. Е, обяснихме им какво се е случило.

На следващия ден Сенч ме извика в шатрата на принца, за да чуя пълния доклад на Ридъл. Изслушах разказа му как войниците на Бледата жена се нахвърлили върху него и Хест и ги заловили, защото ги били видели как излизат от таен вход в царството й. Ридъл не бе в състояние да опише смислено как точно е бил Претопен. Било свързано по някакъв начин с дракона, но всеки път, когато се опитваше да говори за това, се разтреперваше и не бе в състояние да продължи. Накрая, а и за мое облекчение, Сенч се отказа от опитите си. Честно казано, май е по-добре това знание да си остане изгубено.

Ридъл беше изумен, когато научи, че двамата с Шута сме го видели в тъмницата. Каза, че не ме вини, че съм го оставил; ако сме били разбили вратата, със сигурност щял да ме нападне заради топлите ми дрехи. В очите му обаче се четеше толкова дълбок срам, че някой го е видял в подобно състояние, че се усъмних, че завързалото се помежду ни приятелство ще оцелее. А и на мен не ми се струваше вероятно да се чувствам удобно, като гледам човека, когото бях оставил да умре.

Зачудих се дали Ридъл отново ще стане онзи весел млад мъж, когото бях познавал. Беше погледнал в тъмно ъгълче на душата си и щеше да носи тези спомени до края на дните си. Призна пред всички ни, че всъщност именно той убил Хест. Взел му ризата и си увил ръцете, за да се стопи, докато другите Претопени в тъмницата спели. Каза също, че Бледата жена им казала, че това било един вид изпитание — че оцелелите през първите две седмици щели да бъдат пуснати, за да й служат, и щели да получават редовно храна. Ухили се безумно, докато го казваше. Зъбите му бяха стиснати, сякаш се мъчеше да задържи гаденето, че точно тогава не е можел да си представи по-добра участ от тази да й служи и да му дават да яде.

Двама от върналите се с Ридъл островитяни бяха от клана на Нарвала: били изчезнали отдавна и ги смятали за мъртви. Пиотре ги посрещна с радост. Бледата жена бе изтребвала клана им повече от десетилетие и накрая ги бе хвърлила в пълно отчаяние, като бе отвлякла управляващата нарческа и по-малката й дъщеря. Връщането на тези воини в клана само направи принца още по-голям герой в очите им.

Когато Сенч приключи с въпросите, зададох онези, които изгаряха мен. Отговорите бяха разочароващи. Ридъл изобщо не бе виждал Шута нито по време на плена си, нито при бягството си. Не бил видял и Бледата жена, след като бил освободен от тъмницата.

— Но не мисля, че трябва да се тревожим заради нея. Ревке, който дойде и ме освободи, видял края й. Нещо внезапно я накарало да полудее. Започнала да крещи, че всички са я предали, всички, че й бил останал единствено драконът и че той нямало да я предаде. Заповядала да домъкнат поне двайсет души. Били насила долепени до дракона и заклани там. Ревке каза, че камъкът попивал кръвта им. Но дори това не я задоволило. Била съвсем побесняла и закрещяла, че трябвало да влязат напълно в дракона, че той нямало да се събуди, докато някой целият не влезе в него.

Погледна объркано смаяните ни лица.

— Не говоря добре езика на Външните острови. Знам, че звучи невероятно да е искала някой да влезе в камък. Но ми се стори, че Ревке каза точно това. Може и да греша.

— Не. Мисля, че си го разбрал съвсем правилно. Продължавай — казах.

— Накрая заповядала да дадат на дракона Кебал Тестото. Обаче, когато стражите свалили оковите му и го повлекли към дракона, той внезапно се хвърлил в обратната посока, към Бледата жена. Сграбчил я за китките, почнал да се смее и да крещи, че ще влязат заедно в дракона и ще го съживят, та Външните острови да възтържествуват. Само така можели да победят. И я помъкнал към дракона, а тя пищяла и ритала. А после… — Ридъл млъкна. — Само предавам каквото ми разказа Ревке. Изглежда безсмислено, но…