Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Беше взела моите представи за света, семейството ми и Шестте херцогства и ги бе изкривила в неузнаваема форма. Копринената нишка на думите й ме оплиташе неумолимо, превръщаше се в нова истина, която ме обвързваше. Помъчих се да си върна всичко, което знаех допреди малко, и накрая намерих пукнатина в логиката й.

— Ако не бях роден, баща ми щеше да заеме престола.

Усмивката й бе нежна.

— Извърташ, при това много добре го знаеш. Баща ти щеше да умре бездетен от злополука по време на лов, още като младеж. Много пъти съм го виждала във виденията си. Искрен нямаше да се ожени и щеше да умре от треска следващата зима. Ако ти беше умрял в подходящия момент, тронът щеше да премине без никакви сътресения у Славен. Той щеше да има подкрепата и съветите на баща си и от него би станал велик владетел. Вярно, династията би прекъснала с него, но това щеше да е великолепен край, в мир и изобилие както за Шестте херцогства, така и за Външните острови. Нямам никаква причина да те лъжа. Вече е много късно за подобно бъдеще, така че какъв мотив бих имала да те заблуждавам?

Не знаех, и в същото време знаех. Умението ми отново затрептя на границата на възприятието ми. Магията бе летлива и несигурна. Знаех го. Винаги го бях знаел. Чувствах, че тя ме уверява в това. Не обръщай внимание.

— Нарочно ме объркваш. Противоречиш сама на себе си и извърташ моето разбиране за истина. Подиграваш се с мен.

Тя се разсмя гърлено и доволно.

— Разбира се. Също като твоя любим Шут. И ти обожаваш, когато думите му танцуват около теб и ти предлагат стотици начини да погледнеш на света. И сега, след като си мой, аз ще ти доставя това удоволствие. Защото те вземам. Трябва да го направя. Трябва да работим заедно, за да върнем света в истинския му път. Този път не чрез смъртта ти, а чрез живота, който ще ти дам. Сега ти ще си моят Изменящ, хиляди пъти по-силен от Кебал Тестото. И ще ти доставя хиляди пъти по-голямо удоволствие от онова на жалкия Шут. Защото най-сетне ние си подхождаме идеално. Няма да бъдем само Ясновидец и Изменящ, а мъж и жена, образуващи онова цяло, което движи света. Аз ще бъда всичко онова, което той тайно копнееше да бъде за теб, но не можеше. С тази разлика, че ще бъда съвършена, а той — не. Ще разбереш, че не го предаваш, а си верен на света и на всичко, което трябва да бъде. Вкуси сладостта на света. Опитай.

Лицето й се доближаваше все повече до моето, докато говореше, накрая устните й докоснаха моите. Бяха самата мекота, езикът й — примамлива прохлада, която накара устните ми да се отворят. И говореше истината. Хладното й докосване ме изпълни със замайваща сладост, каквато не бях познавал никога. Потръпнах, докато поставях ръце на раменете й и я привличах към себе си.

Похотта ме изпълни и усещането за правота и неизбежност на момента избута всички останали мисли. Не ме интересуваше, че стражите и слугините й ни гледат от тъмното; не ме интересуваше нищо, освен блестящата бяла съвършеност на тялото й. Едно-единствено нещо все още липсваше в бъдещето, което ми предлагаше. Мислите ми се задържаха върху него.

— Детето ни ще е прекрасно — увери ме тя, докато ме пускаше и ставаше. — Ще бъдеш във възторг от сина ни. Обещавам ти.

Чувствах истината в думите й и те трептяха през мен като лед и сребро в кръвта ми. Дете, щеше да ми даде дете, което да мога да прегръщам и обичам. Дете, което никой нямаше да ми отнеме. Знаеше всичко, което желаех най-много, и ми го предлагаше. Създаваше в мислите ми бъдещето, за което винаги бях копнял, скроено за всяка моя потребност. Как, а и защо да се съпротивлявам на това?

Тя стана, съблече робата си и я остави да падне на пода. Копринената риза я последва. Стоеше пред мен, светлината на мангала танцуваше по тялото й. Жълтото сияние докосваше белотата й, позлатяваше извивките на тялото и лицето й. Белите й гърди бяха кръгли и тежки. Вдигна ги, за да ми ги покаже, претегли ги в ръце, покани ме да ги вкуся. Бавно се отпусна до мен, облегна се назад и отвори ръце и бедра.

— Ела при мен. Знам всичко, което си желал някога, и ще ти го дам. — Отпусна глава на облегалката на канапето. Безцветните й очи гледаха през мен и отвъд мен.

Истинността на думите й бучеше в мен заедно с бушуващата ми кръв. Станах и се замотах с дрехите си. Тя погледна надолу да види какво ще й предложа.

И в този миг рязко вдигнах защитните си стени както никога досега и блокирах коварните пипалца на влиянието й. Хвърлих се към нея, както беше очаквала, но ръцете ми се впиха в млечнобялото й гърло, докато коляното ми рязко се забиваше в нежно заобления й корем. Почувствах как Умението й ме заблъска заедно с юмруците й. Знаех, че имам само една възможност да я сграбча, и познах ледения миг, в който я изпуснах. Трябваше да се сетя, че не само прилича външно на Шута, но и притежава необичайната му сила. Не се нуждаеше от стражите си, когато наведе брадичка надолу, за да ми попречи да я удуша. Сви ръце между лактите ми и ги разпери широко, освободи се от хватката ми, метна ме назад и аз блъснах мангала. Във всички посоки се разлетяха горящи въглени. Тя вдигна ръце и белите глобуси внезапно блеснаха и изпълниха стаята със светлина. Стражите се хвърлиха върху мен, същински порой въоръжени мъже. Със сигурност знаех, че ще бъда надвит, и би трябвало да проявя мъдрост и да се предам. Но в същия миг видях Шута със запушена уста и проснат като трофей на ледената стена, и в мен се надигна ярост, каквато не бях изпитвал от времето, когато се сражавах със секирата си срещу нашествениците от Алените кораби.