Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Унесох се за малко в този спомен, след което се върнах към разказа си.

— Ролф ме научи на основните правила на вежливост сред хората на Старата кръв, но не ни учеше вежливо; склонен беше да ни гълчи, преди да сме разбрали в какво грешим, както и след това. Нощни очи беше по-търпелив към него, навярно защото беше по-податлив на йерархията на глутницата. Мисля, че за мен беше по-трудно да се уча от него, защото вече бях свикнал с известно ниво на достойнство, като пълнолетен човек. Ако бях дошъл при него по-млад, вероятно щях да приема по-леко грубостта в преподаването му. Опитът ми от предишните години ме беше направил раздразнителен към всеки, който прояви агресивност към мен. Мисля, че първия път, когато му изръмжах в отговор, след като ми се разкрещя заради някаква грешка, той се стъписа. Беше хладен и отчужден чак до вечерта и схванах, че трябва да преклоня глава пред грубото му поведение, ако искам да науча нещо от него. Така и направих, но беше все едно да се науча да владея нервите си непрекъснато. Често едва сдържах яда си към него. Нетърпението му заради несхватливостта ми ме обезсърчаваше точно толкова, колкото него го изумяваше моето „човешко мислене“. В най-лошите моменти ми напомняше за магистъра на Умението Гален и ми изглеждаше точно толкова тесногръд и жесток, когато говореше злобно колко лошо съм възпитан при Некръвните. Негодувах, че говори така за хора, които смятах за свои. Знаех също, че ме смята за подозрителен и недоверчив, за човек, който никога не смъква напълно всичките си прегради пред него. Вярно е, че затаявах много неща от него. Той настояваше да научи за произхода ми, онова, което можех да си спомня за родителите си, и кога за първи път съм усетил пробуждането на Старата кръв в себе си. Нито един от откъслечните ми отговори не го задоволяваше, но все пак не можех да навляза в подробности, без да издам твърде много за това кой и какво бях някога. Малкото, което все пак му казвах, го ядосваше толкова, че съм сигурен, че един по-пълен разказ щеше да го отврати. Одобряваше това, че Бърич ме е предпазил да не се обвържа твърде млад, и в същото време осъждаше всичките му причини да го направи. Това, че все пак бях успял да създам връзка със Смити въпреки бдителността на Бърич, го убеждаваше в лъжливия ми нрав. Непрекъснато натякваше за опакото ми детство, то било коренът на всичките ми проблеми с откриването на магията на Старата кръв. С това пак ми напомняше за пренебрежението на Гален към копелето, опитващо се да усвои Умението, магията на кралете. Сред хора, при които се надявах най-сетне да намеря пълно приемане, отново открих, че съм нито риба, нито птица. Оплачех ли се на Нощни очи от държането към нас, Ролф започваше да ми ръмжи да престана да хленча на вълка и да се постарая да се науча на добро поведение.

Нощни очи се учеше по-лесно и често тъкмо той ми обясняваше точно какво не е успял да набие в главата ми Ролф. Нощни очи също така усещаше по-силно от мен колко много го съжалява Ролф. Вълкът не реагираше добре на това, защото съжалението на Ролф се основаваше на схващането, че не се отнасям с вълка си толкова добре, колкото трябва. Убягваше му, че по време на свързването ни бях почти пълнолетен мъж, а Нощни очи — съвсем малко кутре. Ролф непрекъснато ме укоряваше, че се отнасям с Нощни очи не като с напълно равен, разлика, която и двамата оспорвахме.

Първия път, когато се счепкахме за това с Ролф, беше при вдигането на зимния ни дом. Избрахме си място удобно близо до дома на Ролф и Холи и в същото време — достатъчно изолирано, за да не се натрапваме едни на други. В този първи ден започнах да градя колиба, а Нощни очи отиде на лов. Когато Ролф се отби, веднага ме нахока, че принуждавам Нощни очи да живее в жилище, което е изцяло човешко. Собственият му дом включваше естествена пещера в склона на хълма и беше замислен така, че да е колкото човешки дом, толкова и мечешка бърлога. Настоя вълкът да си изкопае леговище в склона, а аз след това да си построя колибата, която да включи и него. Когато споделих това с Нощни очи, той отвърна, че е свикнал с човешки жилища още от кутре и че не вижда никаква причина защо аз да не свърша цялата работа и да направя жилището удобно и за двама ни. Когато казах това на Ролф, той се разкрещя и каза на Нощни очи, че не вижда нищо забавно в това, че предава природата си заради егоистичното удобство на своя партньор. Беше толкова в разрез с начина, по който двамата приемахме ситуацията, че за малко да напуснем Кроуснек веднага. Нощни очи беше този, който реши, че все пак трябва да останем и да се учим. Изпълнихме указанията на Ролф и вълкът ми усърдно си изкопа бърлогата, а аз построих колибата си около нея. Вълкът прекарваше много малко време в бърлогата, предпочиташе топлината край огнището, но Ролф така и не го разбра.