Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

— Значи са знаели — потвърди Шутът подозрението си. — Онази група поне са знаели, че Фиц, копелдакът на Рицарин, не е умрял.

Свих рамене. Изненадан бях, че старото прозвище все още жили така, дори от неговите уста. Бях го надраснал, разбира се. Някога бях мислил за себе си само като за „копелето“. Но отдавна бях разбрал, че човек е това, което направи от себе си, а не това, което е роден. Внезапно си спомних как странстващата вещица се беше озадачила от различните ми длани. Устоях на импулса да заоглеждам ръцете си и отново напълних чашите с чай от елфова кора. После порових в килера да видя какво мога да намеря, та да убие горчивия вкус в устата ми. Хванах брендито от Сандседж, но решително го върнах на мястото му. Вместо него взех остатъка от сиренето, станало вече малко твърдо, но все още вкусно, и половин самун хляб. Не бяхме яли от заранта. Главоболието ми вече отслабваше и усетих, че съм ужасно изгладнял. Шутът явно също, защото докато режех сиренето, начупи хляба на големи комати.

Разказът ми бе увиснал недовършен във въздуха.

Въздъхнах.

— Не можех да направя кой знае какво с това дали знаят или не знаят, освен да го отричам. С Нощни очи се нуждаехме от знанията им. Само те можеха да ни предадат онова, което трябваше да научим.

Шутът кимна, сложи парче сирене на един комат и отхапа. Зачака ме да продължа.

Думите ми идваха бавно. Не обичах да си спомням за онази година. Въпреки това бях научил много, не само от изричните уроци на Ролф, но и просто с отварянето си към общността на Старата кръв.

— Ролф не беше от най-добрите учители. Беше избухлив и нетърпелив, особено по време на ядене, много склонен да удря с юмрук по масата и да ръмжи, а понякога — и да реве, обезсърчен от мудно схващащия си ученик. Просто не можеше да проумее пълното ми невежество за нравите и обичаите на Старата кръв. Предполагам, че според неговите разбирания се държах като грубо, ужасно невъзпитано дете. Моите „шумни“ разговори с Нощни очи разваляха лова на други обвързани хищници. Така и не знаех, че трябва да известяваме присъствието си чрез Осезанието си, когато сменим ловния район. Докато живеех в Бъкип, изобщо не знаех, че сред Осезаващите съществува общност, да не говорим, че имат свои порядки.

— Чакай малко — прекъсна ме Шутът. — Значи казваш, че Осезаващите могат да си споделят мисли също както може да се разменят мисли чрез Умението? — Тази идея като че ли много го беше възбудила.

— Не. Не е същото. Мога да усетя, ако друг Осезаващ говори с обвързания си звяр… ако не внимават и си говорят свободно, както правехме с Нощни очи. Тогава ще знам, че се използва Осезанието, макар и да не улавям мислите, които си съобщават. Прилича на дрънчене на струна на лютня. — Усмихнах се тъжно. — Точно така ме пазеше Бърич да не се отдавам на Осезанието, след като разбра, че го притежавам. Пазеше здраво стените си срещу него. Той не го използваше и се стараеше да се пази от животните, които посягат с него към ума му. Беше вдигнал стени на Осезанието, подобни на стените-Умение, които Искрен ме беше научил да вдигам. Но след като разбра, че съм Осезаващ, мисля, че ги сниши, за да ме надзирава. — Замълчах пред озадачения поглед на Шута. — Разбираш ли?

— Не напълно. Но достатъчно, за да схвана идеята. Но… можеш ли тогава да подслушаш друг Осезаващ звяр, когато говори на своя Осезаващ?

Поклатих отново глава за „не“ и едва не се разсмях на обърканата му физиономия.

— На мен ми изглежда толкова естествено, трудно е да го опиша с думи. — Помислих малко. — Представи си, че двамата с теб си имаме свой език, такъв, с който общуваме само ние двамата.

— Може и да имаме — подхвърли той с усмивка.

Продължих упорито:

— Мислите, които си споделяме с Нощни очи, са наши мисли, в голяма степен непонятни за всеки, който ни подслуша с помощта на Осезанието. Този език винаги си е бил само наш, но Ролф ни научи да насочваме мислите си изрично един към друг, вместо да ги хвърляме безразборно. Друг Осезаващ може да разбере за нас, ако е настроен да слуша точно нас, но като цяло комуникацията ни вече се слива с общия шепот на Осезание на останалата част от света.

Шутът смръщи чело.

— Значи само Нощни очи може да ти говори?

— Нощни очи ми говори съвсем ясно. Понякога някое друго същество, необвързано с мен, ще ми сподели мисли, но обикновено смисълът им се проследява трудно; все едно да се опиташ да общуваш с някой, който говори чужд, макар и подобен език. Може да има много махане с ръце, повтаряне на думи на висок глас и жестикулиране. Човек схваща основния смисъл, но без тънкостите. — Помълчах замислено. — Мисля, че е по-лесно, ако животното е свързано с друг Осезаващ. Мечокът на Ролф веднъж говори с мен. И една невестулка. А между Нощни очи и Бърич… трябва да е било унизително за Бърич, но той позволи на Нощни очи да му говори, когато бях в тъмниците на Славен. Разбирането беше несъвършено, но достатъчно добро, за да могат двамата с Бърич да замислят план за спасяването ми.