Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

— Е, най-сетне разбра, че трябва да научиш онова, което мога да ти предам — каза вместо поздрав. Лъхна ни тежката миризма на бира и това малко ни притесни, но все пак кимнах.

Той се засмя и зъбите му лъснаха в гъстата му черна брада. Забравил бях колко грамаден беше този изгърбен мъж. Пристъпи тежко навън и ме стисна в приятелска прегръдка, от която ребрата ми изпукаха. Почти усетих мисълта, която отпрати към мечката Хилда, своя свързан звяр.

— Стара кръв среща Стара кръв — поздрави ни строго Холи от прага. Жената на Ролф бе точно толкова слабичка и сдържана, колкото я помнех. Нейната птица на Осезанието, соколът Лапавица, беше кацнал на китката й. Изгледа ни с едното си светло око и отлетя, щом тя се приближи към нас. Тя се усмихна и поклати глава, загледана след него. Поздравът й беше по-сдържан, отколкото на Ролф, но и някак си по-топъл. — Добра среща и добре сте ни дошли. — Извърна леко глава и ни стрелна с тъмните си очи. Бърза усмивка огря лицето й, преди да наведе глава да я скрие. Застана до Ролф, толкова тънка, колкото той беше едър, и отметна късата си коса от лицето си. — Влезте да споделите трапезата ни.

— А после ще обиколим да ви намерим добро място за бърлогата ви и ще почнем да я стягаме — подхвърли Ролф, прям и директен както винаги. Вдигна очи към смраченото небе над короните на дърветата. — Зимата се приближава. Глупави бяхте, че се забавихте толкова.

И така, съвсем простичко, станахме част от народа на Осезанието, хората, които живееха в околностите на Кроуснек. Бяха горски обитатели, ходеха до градчето само за неща, които не можеха да си набавят сами. Криеха магията си от жителите на градчето, защото да си Осезаващ означаваше да си докараш бесилото или меча до вратата. Не че Ролф и Холи или който и да е от останалите наричаха себе си Осезаващи. Това прозвище се подхвърляше от онези, които мразеха животинската магия и се бояха от нея; звучеше презрително и трябваше да се зареже. Помежду си те говореха за своя вид като за Старата кръв и изпитваха жал към всяко родено сред тях дете, което не можеше да се свърже с животно, с ум и дух, тъй както обикновените хора могат да изпитват жал към дете, родено сляпо или глухо.

От Старата кръв не бяха много — не повече от пет фамилии, пръснати нашироко из горите около Кроуснек. Разпознаваха се помежду си и за тях това бе достатъчно за общност. По правило фамилиите от Старата кръв практикуваха самотни занаяти, които им позволяваха да живеят отделено от обикновените хора и в същото време достатъчно близо, за да разменят стоката си и да се радват на облагите на града. Бяха секачи, ловци, кожари и така нататък. Едно семейство живееше с видрите си близо до глинест бряг — правеха изключително красиви грънци. Един старец, обвързан с глиган, живееше охолно с парите, които по-богатите хора от града плащаха за трюфелите, които събираше. Общо взето бяха мирен народ, хора, приели ролята си на обитатели на естествения свят без недоволство. Не можеше да се каже, че изпитваха същото към човечеството изобщо. От тях чувах и долавях голямо неодобрение към хората, които живеят натъпкани в селищата и мислят за животните като за свои слуги и „домашни любимци“, „тъпи“ същества. Изпитваха пренебрежение и към онези от Старата кръв, които живееха сред обикновените хора и се отричаха от магическата си дарба, за да останат сред тях. Често пъти смятаха, че и аз произлизам от такава фамилия, а ми беше трудно да разсейвам тези представи, без да разкрия прекалено много от истината за себе си.

— И успя ли в това? — попита ме кротко Шутът.

Имах тревожното чувство, че ми задава този въпрос, защото знае, че не съм. Въздъхнах.

— Всъщност това беше най-трудното. През месеците, които изтекоха, се чудех дали не съм направил голяма грешка, като се върнах сред тях. Години преди това, когато ги срещнах за първи път, Ролф и Холи знаеха, че името ми е Фиц. Знаеха също така за омразата ми към Славен. Оттам до опасността да ме разпознаят като Фиц Копелдака с Осезанието оставаше само една малка стъпка. Знам, че Ролф я направи, защото един ден се опита да ме заговори за това. Казах му невъзмутимо, че греши, че това голямо и нещастно съвпадение на име и връзка със звяр ми е причинило много неприятности през живота. Бях толкова твърд, че дори и тази пряма душа скоро разбра, че никога няма да успее да ме накара да го призная. Лъжех и той разбираше, че лъжа, но му дадох ясно да разбере, че трябва да го приеме за истина между двама ни, и той го остави така. Сигурен съм, че и Холи го знаеше, но тя изобщо не заговори за това. Не мисля, че другите в общността са направили връзката. Представях се като Том и те ме наричаха така, дори Холи и Ролф. Молех се Фиц да си остане мъртъв и погребан.