Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

След миг се озовах кацнал на едно високо столче в ъгъла на изподраскана маса за месене. Лебвен постави пред мен няколко блюда и точно според думите й, оказа се, че има много, че и да остане. Късове студено пушено сърнешко все още изпълваха половин блюдо, изкусно обкръжени с резенчета ябълка. Подсладени зарзали служеха за дебели подложки на малки квадратни сладкиши, толкова сочни, че се стапяха, щом ги захапеш. Десетките птичи дробчета, мариновани с парченца чесън и кипнати в маслена баня, не ми допаднаха, но до тях имаше патешки гърди с кафява коричка, гарнирани със сиропирани резенчета сладък корен от джинджифил. Поглъщах всичко наред с истинска наслада. Имаше и хубав черен хляб, и буца меко сирене, с която да го намажеш. Лебвен ми донесе халба студен ейл и кана, от която да си доливам. След като нареди пред мен всичко това, докато аз кимах благодарно, тя застана до масата срещу мен, наръси я щедро с брашно и започна да доизмесва едно почти втасало вече тесто. Тупаше го и го обръщаше, ръсеше шепи брашно и мачкаше тестото, та да стане сатенено меко.

Известно време само ядях, гледах и слушах. Чувах обичайните кухненски приказки, клюки и дребни ежби между слуги, говореха естествено и за работата, която трябва да свършат до сутринта. Важните особи щяха да станат рано, но щяха да очакват храната да е готова и да е също толкова богата, колкото и току-що свършилата вечеря. Щяха да поискат и суха храна за из път, а тя трябваше колкото да пълни стомаха, толкова и да радва окото. Гледах Лебвен. Тя сплеска тестото, наръси го с масло, нави го и го сплеска отново, за да го наръси с още масло и отново да го сгъне. Усети, че я наблюдавам, вдигна очи и се усмихна.

— Така става на много пластове, ронливо и хрупкаво. Но си е много работа за нещо, дето ще го изядат за по-малко от минута.

Зад нея един слуга постави в ъгъла покрита кошница. Отвори я, постла дъното с ленена кърпа и започна да реди вътре храната: пресни хлебчета, гърненце масло, блюдо с резенчета месо и мариновани ябълки. Наблюдавах го с крайчеца на окото си, докато кимах и отвръщах на думите на Лебвен:

— Странно е, наистина. Повечето от тях изобщо не се замислят колко работа отива само за да се чувстват удобно.

Около нас се чу одобрително мърморене: слугите бяха съгласни с думите ми.

— Тъй де, че то само погледни себе си — отвърна ми Лебвен съчувствено. — Да те държат да пазиш през цялата вечеря, сякаш някой може да навреди на господаря ти в къща, където е гост. Глупав джамайлски начин на мислене. Но поне трябваше да ти дадат храна и малко свободно време през нощта.

— О, на това щях да се зарадвам много — отвърнах искрено. — Много ми се иска да огледам. Никога не съм бил в място, където държат котки за лов вместо кучета.

Слугата отнесе кошницата до задната врата и я подаде на някакъв мъж, който чакаше там. Нещо космато висеше отпуснато в другата ръка на мъжа. Искаше ми се да скоча и да проследя къде отива тази храна, но Лебвен продължаваше да говори:

— Е, това е само от десетина години някъде, откакто умря старият господар. Преди това гледахме повече хрътки, и само една-две котки за дамския лов. Но младият господар предпочита котките пред кучетата, така че остави хрътките да си измрат. Не че ми липсва лаят и скимтенето им, или да ми се мотаят в краката! Големите котки ги държат в котарниците. Виж, малките, те са сладурани и грешка нямат. Ни един плъх не смее да си пъха вече носа в кухнята. — Хвърли обичлив поглед към шарения котарак при огнището. Въпреки топлата вечер той се грееше до тлеещия готварски огън. Лебвен най-сетне приключи със сгъването и се захвана да бие напластеното тесто, та после да набъбне хубаво. Това затрудни разговора и улесни напускането ми. Отидох до вратата на кухнята и я отворих. Мъжа с храната го нямаше.

Лебвен подвикна след мен:

— Ако търсиш нужника, излизаш през другата врата и завиваш. Преди него е зайчарникът.

Благодарих й и послушно излязох през другата врата. Огледах се. Нямаше никого. Заобиколих ъгъла и пред очите ми се изпречи пристройка. Видях на лунната светлина няколко реда клетки със зайци между къщата и конюшнята. Това значи беше носил мъжът — заек с току-що прекършен врат. Идеалното късно ядене за ловна котка. Но от мъжа нямаше и следа, а не смеех да потърся със сетивата си Нощни очи, нито да се задържа дълго извън кухнята. Изръмжах безсилно. Бях сигурен, че приготвената храна е за принца и котката му. Изтървал бях голям шанс. Върнах се на топло и светло в кухнята.