Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Извърнах послушно очи.

— Не мисля, че я е познавал отдавна. Част от привличането й се дължеше на загадката около нея.

— Тогава трябва да се постараем да го спасим бързо, преди белята да е станала по-голяма.

Следващият въпрос беше мой личен, зададен за самия мен.

— Ами ако не иска да бъде спасен? — попитах тихо.

Сенч помълча за миг. След което отвърна искрено:

— Трябва да направиш това, което сметнеш за най-добро.

Изумлението ми трябва да ми е проличало ясно, защото той се засмя.

— Защото няма голяма полза да се заблуждавам, че ще постъпиш другояче, нали? — Вдиша дълбоко и въздъхна. — Фиц. Моля те само това. Мисли по-мащабно. Сърцето на едно момче е нещо скъпо, както и животът на един мъж. Но благополучието на всички хора в Шестте херцогства и Външните острови е още по-скъпо. Тъй че направи това, което сметнеш за най-добро. Но гледай наистина да си го обмислил.

— Не мога да повярвам, че ми позволяваш толкова много свобода! — възкликнах.

— Не можеш ли? Е, може би те познавам повече, отколкото си мислиш.

— Може би — отстъпих. Но се зачудих дали ме познава толкова добре, колкото си мисли той.

— Е, пристигна едва преди няколко дни, а ето, че те отпращам отново — заяви изведнъж Сенч. Потупа ме по рамото, но усмивката му като че ли беше малко принудена. — Смяташ ли, че можеш да се подготвиш за тръгване за около час?

— Нямам много багаж. Но ще трябва да прескоча до града, да оставя съобщение за Хеп по Джина.

— Мога да се погрижа за това.

Поклатих глава.

— Тя не чете, а като Том Беджърлок не мога да разполагам с хора, които да тичат по мои работи. — Не му казах, че искам да го свърша сам.

— Както желаеш — отвърна той. — Позволи ми да ти приготвя писмо, което момчето да представи на майстор Гиндаст, като отиде при него за чиракуването. Останалото ще се уреди дискретно, обещавам ти. Майсторът ще повярва, че взима Хеп като услуга към един от най-богатите си клиенти. — Замълча за миг. — Знаеш ли, единственото, което можем да предложим на момчето, е възможност да се докаже. Не мога да принудя човека да го държи, ако Хеп се окаже непохватен или мързелив. — Ухили се на гневния ми поглед. — Но съм сигурен, че не е. Просто ми дай една минута да съставя писмото за Хеп.

Отне повече от минута, разбира се. Когато най-сетне държах писмото в ръката си, предобедът вече свършваше. Лорд Златен беше в покоите си. Изцъка, като видя на какво приличат дрехите ми, и ми заповяда да си взема новите от шивача, за да имам подходящо облекло за пътуването. Уведоми ме, че ще пътуваме сами и бързо. Лорд Златен вече си беше създал репутация на ексцентрична и авантюристична особа. Никой нямаше да погледне с подозрение на това пътуване. Каза ми също, че ми е избрал кон, оставил го е да го подковат и да си го взема от налбантницата. Сети се, че ще ми трябват и други неща, и ми даде акредитив, за да си ги купя, преди да ме отпрати. В нито един момент не се отклони от маниерите си на лорд Златен, а аз поддържах поведението, полагащо се за Том Беджърлок. В тези роли трябваше да влезем колкото се може по-бързо. Никакви грешки не можеше да се правят, щом започнехме да се появяваме публично заедно. Когато най-сетне тръгнах за града, бях претоварен с поръчки. А слънцето се движеше по небето прекалено бързо.

Шивачът се опита да ме задържи за една последна проба и нагаждане на новите дрехи. Отказах и дори не отворих грижливо сгънатото облекло, за да го разгледам. Разбирах, че Скрандън е свикнал да превръща предаването на довършената си стока в церемония, но му казах грубо, че лорд Златен ми е заповядал да бързам много. Той изсумтя и заяви, че при това положение няма да поеме отговорност, ако се окаже, че дрехите не ми стоят добре. Уверих го, че няма да се оплаквам, и бързо излязох от дюкяна със смущаващо обемистия вързоп.

След това отидох до дюкяна на Джина, но тук се натъкнах на разочарование. Тя не си беше у дома и племенничката й нямаше представа кога ще се върне. Фенел дойде да ме поздрави. Те ме обичаш. Знам, че ме обичаш. Гушни ме.

Стори ми се безсмислено да упорствам. Вдигнах го. Той заби нокти в рамото ми и грижливо отърка елека ми с муцунка.

— Джина замина в хълмовете снощи, за да набере гъби рано сутринта. Може да се върне всеки момент, може и да не се върне чак докато се стъмни — каза Мискя. — О, Фенел, стига си досаждал. Истинска напаст си. Ела тук. — Взе котарака от ръцете ми и зацъка, докато изтупваше жълтите косъмчета от елека ми.

— Не се притеснявайте за това, моля ви. Но, ох, колко неловко се получи — взех да се извинявам и й казах, че господарят ми изведнъж е решил да предприеме пътуване и аз трябва да го придружа. Оставих й писмото, което Сенч беше написал за Хеп, с една бележка от мен за момчето. Нощни очи нямаше да е доволен, че съм заминал. Нямаше да му е приятно и да се мотае тук и да ме чака. Едва сега осъзнах, че оставям на Джина не само своя син, но и един вълк, едно пони и двуколка, за които да се грижи, докато се върна. Нямах пари, които да оставя, можех да оставя само най-искрените си благодарности и най-дълбоките си уверения, че ще покрия всички разходи, които й се наложи да направи.