Джо Аберкромби - Половин война

Не беше лесно да намериш кусур на подобен аргумент, но събралото се множество успя да го постигне.

— Онзи, който води кораби и воини има право на глас в определянето на стратегии — отсече крал Удил, безцеремонно като удар с тояга в лицето.

— Ти водиш само един екипаж в съюза, принцесо — каза крал Горм, въртейки една от топките на веригата си.

— Добър екипаж — намеси се Дженър. — Но не мога да споря, само един е.

Сестра Ауд направи втори опит:

— Правилата на всяко военно съвещание, ясно изложени от Ашенлир, от най-древни времена гласят, че всяка страна от съюза има равен глас, независимо от… независимо… — Тя забеляза погледа на доскорошната си учителка, майка Скаер, най-смразяващият поглед на света, думите ѝ угаснаха бавно и в залата се възцари тишина.

Скара успя да успокои треперещия си глас:

— Ако дядо ми беше още жив, щях да доведа повече кораби.

— Но той е мъртъв — заяви невъзмутимо крал Удил, без да си прави труда да щади чувствата ѝ.

Горм изгледа сърдито противника си от срещуположната страна на масата:

— Освен това ни предаде на баба Вексен.

— А вие какъв избор му оставихте? — изкрещя Скара. Гневът ѝ свари всички неподготвени, най-вече нея самата. — Съюзниците му вместо да се притекат на помощ, се караха кой къде да седне, докато той умираше, сам, изоставен!

Ако думите бяха оръжия, тези се оказаха смъртоносни и попаднаха право в целта. Скара се възползва от настъпилата тишина и колкото и малки и крехки да бяха, постави юмруци на масата, както правеше дядо ѝ, и се наведе напред.

— Яркия Йълинг сее огън и смърт из земите на Тровенланд. Смазва каквато съпротива е останала. Проправя пътя на огромната войска на Върховния крал. Мисли се за недосегаем! — Тя остави надменността на Йълинг да погъделичка крехката, така леко ранима гордост на събралите се в залата, преди да добави — Но е оставил корабите си.

Сивите очи на Удил се присвиха многозначително:

— Корабът на един пълководец е най-сигурното му оръжие, склад и източник на провизии, път за отстъпление.

— Негов дом, сърцето му. — Горм прокара замислено пръсти през брадата си. — И къде са тези кораби на Яркия Йълинг?

Скара прокара език по устните си:

— В пристанището на Бейлова крепост.

— Ха! — Елфическите гривни по татуираните китки на майка Скаер издрънчаха, когато тя махна ядосано с ръце. — На сигурно място зад тежките вериги.

— Крепостта е строена от елфи — каза отец Ярви. — Непробиваема е.

— Не! — Ехото от гласа на Скара отекна в купола на тавана като плесница. — Родена съм и съм израснала там. Познавам слабостите ѝ.

Удил потрепери от възмущение, но преди да отвори уста, Лейтлин постави нежно ръка върху свития му гневно юмрук:

— Изслушай я — прошепна тя в ухото му. Когато кралят извърна глава към кралицата си, Скара видя навъсената му физиономия да омеква за момент и се замисли дали наистина беше изкован от желязо, както говореха хората, или беше от плът и кръв като всички останали, просто затворник в желязната клетка на репутацията си.

— Говори, принцесо — каза той, разтвори юмрук и обърна длан, преплитайки пръсти с тези на Лейтлин.

Скара се надвеси още по-силно напред и заговори, произнасяйки всяка дума гордо, изтиквайки я до всяко ъгълче, изпълвайки тронната зала с надеждите и желанията си, за да бъдат приети и споделени от всеки, който ги чуваше. Точно, както я учеше майка Кайър.

— Елфическите стени са непробиваеми, но една част е била разрушена при Разкъсването на бог и пролуката е запълнена с човешко творение. Майка Море дъвче неуморно основите на тази стена. За да я подсили, дядо ми заповяда да иззидат две огромни подпори при скалите на югозападния край. Толкова масивни, че почти опират една в друга. Умел катерач може да се изкатери в пролуката между тях и да отвори път за другарите си към крепостта.

— Ще трябва да е и луд освен умел, този катерач — промърмори Горм.

— Дори и да успеем да вкараме неколцина в крепостта, Яркия Йълинг е изпитан пълководец. Не е глупак да остави портите на крепостта без охрана…

— Има друг вход към крепостта, таен вход, тясна порта. Широка колкото за един, но въпреки това през нея могат да влязат всичките ви воини. — Гласът на Скара потрепери от вълнение, но Синия Дженър се намеси и се оказа по-добър дипломат отколкото изглеждаше.

— Не съм кой знае какво — поде той, — но познавам Разбито море и знам, че Бейлова крепост е и ключът, и ключалката към него. Крепостта контролира протоците към Скекенхаус. Именно затова баба Вексен е била така нетърпелива да сложи ръка на нея. Докато Яркия Йълинг държи крепостта, може да нападне където си поиска, но отнемем ли я от него… — Той извърна глава към Скара и ѝ смигна.