Кристофър Прийст - Престиж

Най-накрая подръпвам ръкавите на сакото си, за да разкрия китките, след което добавям: ако бъдем напълно честни, какво мога да спечеля, фалшифицирайки този разказ, при положение че е предназначен единствено за моите очи, и може би за най-близките членове от семейството ми и потомците ми, които няма да доживея да видя?

Какво наистина?

Но поради факта, че съм ви показал празните си ръце, вече очаквате не просто да последва илюзия, но и тя да се състои с мълчаливото ви съгласие.

Ето така, без да напиша нито един неверен факт, вече поставих начало на заблудата, която е моят живот. Лъжата се съдържа в тези думи, дори в онези, с които започнах. Тя е тъканта на всичко, което следва, и все пак на никое място няма да стане очевидна.

Заблудих ви с приказки за истина, обективни сведения и мотиви. Но както се оказва, демонстрирайки празните си ръце, съм пропуснал важна информация, а вие вече гледате в друга посока.

Както всеки фокусник на сцената много добре знае, има хора, които ще останат объркани, други, които ще признаят, че не им е приятно да ги заблуждават, такива, които ще заявят, че са разгадали тайната, както и някои, щастливото мнозинство, които просто ще приемат илюзията за даденост и ще се насладят на магията в името на забавлението.

И винаги ще има един-двама, които ще отнесат тайната със себе си и ще я обмислят тревожно отново и отново, без дори да се доближат до разгадаването й.

Преди да продължа с историята на живота ми, ето още един анекдот, който илюстрира моя метод.

Когато бях млад, в увеселителните зали се ширеше модата на Ориенталската магия. Голяма част от тези представления се изнасяха от европейски или американски илюзионисти, предрешени като китайци, но в Европа гастролираха и един-двама истински китайски фокусници. Един от тях, може би най-великият от всички, беше от Шанхай и се казваше Чи Линкуа, но работеше под артистичния псевдоним Чинг Линг Фу.

Бях виждал Чинг на сцената само веднъж, няколко години по-рано, в театър „Аделфи“ на Лестър Скуеър. След края на представлението изпратих визитката си и без бавене благосклонно бях поканен в гримьорната му. Не желаеше да разговаря за фокусите си, но погледът ми моментално бе привлечен от присъствието на най-известния му реквизит на поставката до него: големият кръгъл аквариум със златни рибки, с който, при привидната му поява от нищото, слагаше фантастичната връхна точка на представлението си. Той ме подкани да разгледам аквариума, който се оказа съвсем обикновен във всяко едно отношение. Съдържаше десетина декоративни рибки, до една живи, и бе пълен догоре с вода. Опитах да го вдигна, защото ми бе известен тайният начин, по който се появяваше, и се удивих от тежестта му

Чинг видя, че едва го повдигам, но не каза нищо. Очевидно не беше сигурен дали знам каква е тайната му и не желаеше да издаде каквото и да е, дори пред колега професионалист. Нямах представа как да му разкрия, че тайната му ми е известна, затова също замълчах. Гостувах му общо около петнайсет минути и през цялото време той остана седнал, като кимаше любезно на комплиментите, които му отправях. По времето, когато се появих, вече се бе освободил от сценичния костюм и носеше тъмни панталони и раирана синя риза, макар че все още беше с грим. Когато тръгнах да излизам, се изправи от стола си до огледалото и ме изпрати до вратата. Ходеше с наведена глава и отпуснати край тялото ръце, а краката му се влачеха така, сякаш изпитваше огромна болка на всяка крачка.

Днес, тъй като е покойник от години, мога да разкрия неговата така добре пазена тайна, чиито мащаби имах привилегията да зърна през онази вечер.

Прославеният му аквариум за златни рибки бе заедно с него на сцената по време на цялото представление, готов за своята внезапна и мистериозна поява. Присъствието му бе сръчно скрито от очите на публиката. Носеше го под свободно падащата мантия на китайски мандарин, с която бе облечен, стиснат между коленете му, в готовност за сензационната и очевидно чудодейна поява на финала. Никой сред публиката не можеше да отгатне как постига този трик, макар разгадаването му да отстоеше само на минутка логичен размисъл.

Логиката обаче по магически път влизаше в конфликт със самата себе си! Единственото възможно място, където можеше да бъде скрит аквариумът, бе под мантията, и все пак това си оставаше логически невъзможно. За всички бе очевидно, че физическото здраве на Чинг Линг Фу е крехко и че изпитва болка на всяка крачка. Дори когато в края на представлението се покланяше пред публиката, му се налагаше да потърси опората на своята асистентка, след което го отвеждаха от сцената с накуцване.